Jun 6, 2024, 5:58 PM

Отвъд суетата и амбицията- пътят към тук и сега.

  Prose » Others
811 4 3

 

Ненавиждам суетата, крещящата циничност в очите на хамстера, впримчил и последните си нервни окончания в колелото на "успеха". Успех, изтъргуван на дребно, на тъмно и гузно, но биещ се в гърди и изискващ признание... Болната амбиция е като жестока дресьорка на нашите чувства и емоции. Тя ги удря, за да я слушат, но един ден, когато вътре няма никой и душата е осакатена от многобройните претенции на Егото, тогава представлението ще се превърне в самоделна инквизиция. Защото проблемът на Цирка е, че никога нищо не му стига и не е достатъчно... Защото ние се научихме как да се бунтуваме и борим, да рушим и взривяваме, да печелим и да завоюваме, но малцина са тези, които се научиха да приемат... Защото в мига, в който приемем живота такъв, какъвто е, ще започнем и да му се наслаждаваме... без претенции, без очаквания... без далечни планове за бъдещето, което може въобще и да не дойде... Просто тук и сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Lyudmila Stoyanova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е илюзия, и доста крайно. Иска се здраво дупе и дози непукизъм, за да живееш тук и сега в общество като нашето: лицемерно-хуманно. “Carpe diem.” Връщане към корена. 👍
  • Да познаеш себе си - това е тишина. Тишината на ручея в планината или на "езерото в стария парк"...
  • Чудесен анализ на себеоценка!💓

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...