Ситният, настъпателен говор на съседите проникваше през стените и с лепкавата си паяжина задушаваше всяка мисъл, която имаше неблагоразумието да попърха в главата на Стела. Тя натъпка ушите си с памук и се зави презглава. Шумът сякаш поутихна и девойката заживя в своя свят – далече от сивия блок и от тъй нареченото жилище № 77 на единадесетия етаж. Ето – тича по поляна, изпъстрена със синчец, завърта се, а просторът я вика и тя сякаш лети, лети – плавно се носи, заедно с птиците… Боже, колко е хубаво! Някакъв трясък внезапно прекъсна приятния унес, в който беше изпаднала. Съседите или се караха и нещо трошаха в яростта си, или местеха мебели и от време на време ги изпускаха отвисоко. Стела скочи от леглото и седна пред пианото. Нервно занатиска клавишите, докато някой ядосано не затропа. Тя натъпка още памук в ушите си и продължи истеричното си изпълнение. Панелите се тресяха, вратата на апартамент № 77 кънтеше, а Стела тържествуваше…