15 jul 2022, 16:52  

Паралелна вселена 

  Prosa » Relatos
1192 1 4
17 мин за четене
‚Абе ти къде се загуби? Не помня откога не сме се виждали. Май вече няколко месеца...И защо не сме се виждали, какво се случи, не помня...Питах, търсих те. Никакъв те няма.‘
‚Ох, не знам, не знам...‘ – каза неопределено Виктор. ‚Какво беше, що беше...Но винаги съм мислил за тебе. Винаги...‘
‚Помня, че последният път изпушихме една кутия цигари Dunhill. И пихме уискито, което ти открадна от барчето на баща ти. '
'Да, помня. Беше Jameson - черен етикет. Пихме го в оная беседка в Южния парк. И после ходихме у вас. Майка ти я нямаше, беше на работа.'
'Да, как да не я помня тази беседка. Същата беседка.' - каза замислено Вера. 'Около нея има кестени... Там се запознахме...Седях си на пейката един ден там под ония кестени...и ти мина уж случайно и си изтърва чантата върху крака ми. Пак уж случайно... И после ония глуповати обяснения... Ама това, ама онова. Дай да ти видя крачето, дали му има нещо... Дай да отидем в близкото кафе. Ще те почерпя, дължа ти го... За изкупление на вината... Колко ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Данчев Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Необяснимото »

9 Puesto

Propuestas
: ??:??