18 ene 2017, 18:53

Петър и Мария 2 глава

  Prosa » Relatos
804 0 0
1 мин за четене

Петър и Мария вървяха заедно по отрупаната със сняг улица. Говореха си за миговете, които са прекарали заедно. Тя си спомни как той я докосваше, галеше и целуваше. 

Вървяха дълго и бавно. Валеше сняг, а те бяха само по болнични дрехи. След дълго ходене,  те стигнаха до един хотел. 

- Да влезем 

И влязоха вътре. Не видяха никого, отидоха до рецепцията,  надникнаха и видяха едно куче да спи. От тъмното се появи някакъв мъж, около 60 години.

- Добре дошли в нашия малък семеен хотел.

- Добър вечер. Имате ли свободни стаи? 

- Разбира се, имаме свободни стаи.

- Добре. Искаме да наемем стая за една нощ – Мария го побутна – за цяла седмица.

- Каква е цената на една нощувка тук във вашия хотел?  – часовникът удари 12:00 полунощ – ние сме много изморени и искаме да си починем. 

- Разбирам ви, в такъв случай ви давам стая на първия етаж.

- Благодарим ви. 

Двамата се спогледаха,  погледнаха към стълбите, където светеше само една лампа и тръгнаха към стаята. 

- Ето я и стаята - Петър отключи вратата и влязоха вътре.

- Какво? Но това е детска стая!  – Мария се огледа, обърна се и видя стена. Вратата я нямаше - но това е невъзможно, как тогава сме влезли?! 

Единственото,  което можеха да направят, беше да заспят. Мария не успя да заспи, Петър също не можа да заспи. Обърнаха се един срещу друг и се погледнаха. 

- Знаеш ли! Мисля, че трябва да се опитаме да поспим, ако това е възможно. – Обърнаха се и се опитаха да заспят. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...