Петър и Мария вървяха заедно по отрупаната със сняг улица. Говореха си за миговете, които са прекарали заедно. Тя си спомни как той я докосваше, галеше и целуваше.
Вървяха дълго и бавно. Валеше сняг, а те бяха само по болнични дрехи. След дълго ходене, те стигнаха до един хотел.
- Да влезем
И влязоха вътре. Не видяха никого, отидоха до рецепцията, надникнаха и видяха едно куче да спи. От тъмното се появи някакъв мъж, около 60 години.
- Добре дошли в нашия малък семеен хотел.
- Добър вечер. Имате ли свободни стаи?
- Разбира се, имаме свободни стаи.
- Добре. Искаме да наемем стая за една нощ – Мария го побутна – за цяла седмица.
- Каква е цената на една нощувка тук във вашия хотел? – часовникът удари 12:00 полунощ – ние сме много изморени и искаме да си починем.
- Разбирам ви, в такъв случай ви давам стая на първия етаж.
- Благодарим ви.
Двамата се спогледаха, погледнаха към стълбите, където светеше само една лампа и тръгнаха към стаята.
- Ето я и стаята - Петър отключи вратата и влязоха вътре.
- Какво? Но това е детска стая! – Мария се огледа, обърна се и видя стена. Вратата я нямаше - но това е невъзможно, как тогава сме влезли?!
Единственото, което можеха да направят, беше да заспят. Мария не успя да заспи, Петър също не можа да заспи. Обърнаха се един срещу друг и се погледнаха.
- Знаеш ли! Мисля, че трябва да се опитаме да поспим, ако това е възможно. – Обърнаха се и се опитаха да заспят.
© Надя Димитрова Всички права запазени