Здравей, Любов,
Сигурно мислиш, че съм те забравил, но аз си мисля всеки ден за теб, за нас, за това което бяхме и защо всичко се обърка. Хората обичат да казват „всяко зло за добро”, но аз не вярвах, че важи и за нашия случай, не вярвах в „отварянето на другата врата”. А сега? Сега е различно, мина време, пораснахме и започнах да виждам неща, които не съм забелязвал преди. Малки неща, на които не обръщаме внимание в забързаното си и сиво ежедневие, но които са неизменна част от самите нас като например една простичка усмивка. И ако се поспрем за малко, или просто забавим крачка, ще ги забележим там, стоящи прави с китара в ръце и изнасяйки малки концерти. И кои са те и защо го правят? Повечето стоят по няколко часа в жегите през лятото и в студената прегръдка на зимата за някакви си 10 лева... Срамота е колко неоценено е изкуството в България. За да изкарат някой лев? Не! А за да дарят на хората една топла и приятна усмивка, която ще остане на лицата им поне още 3 мин, но за тези 3 кр ...