Здравей, Любов,
Сигурно мислиш, че съм те забравил, но аз си мисля всеки ден за теб, за нас, за това което бяхме и защо всичко се обърка. Хората обичат да казват „всяко зло за добро”, но аз не вярвах, че важи и за нашия случай, не вярвах в „отварянето на другата врата”. А сега? Сега е различно, мина време, пораснахме и започнах да виждам неща, които не съм забелязвал преди. Малки неща, на които не обръщаме внимание в забързаното си и сиво ежедневие, но които са неизменна част от самите нас като например една простичка усмивка. И ако се поспрем за малко, или просто забавим крачка, ще ги забележим там, стоящи прави с китара в ръце и изнасяйки малки концерти. И кои са те и защо го правят? Повечето стоят по няколко часа в жегите през лятото и в студената прегръдка на зимата за някакви си 10 лева... Срамота е колко неоценено е изкуството в България. За да изкарат някой лев? Не! А за да дарят на хората една топла и приятна усмивка, която ще остане на лицата им поне още 3 мин, но за тези 3 кратки и незначителни минути тя ще се отрази в човекът отсреща, който ще направи същото. Сигурно се чудиш защо ти говоря тези неща? За да ти покажа колко е силна една усмивка, един малък жест от човек, който не си виждал никога и може и да не видиш никога повече. Промених се, вече не съм онова малко момче, което не се интересуваше от бъдещето и не му отделяше кой знае какво внимание, живееше в настоящето и си мислеше, че всичко ще се нареди.. Вече забелязвам малките неща в живота, радвам им се и искам да бъда част от тях. Затова винаги поздравявам хората от блока, усмихвам се на непознати, които не са ме виждали никога, поздравявам хората на касите за билети в киното или просто казвам едно усмихнато „здравейте” отправено към касиера в магазина, а това ги кара да се усмихнат, и прави деня им по-хубав дори и само за няколко краткотрайни минутки. Сега мисля повече за бъдещето си аз, планувам и мечтая, но жалко.... само в единствено число. Благодаря ТИ, че ми показа какво е Любовта - едно незабравимо и неповторимо чувство на цялост. Чувство, което и до днес помня, и което се надявам да не забравя никога! Разбрах че живота изисква жертви и да.... ТИ си моята жертва за да мога да погледна по-различно на живота си. Жертва, която дори не направих сам, но която трябваше да се случи за да преоткрия себе си. Този едничък момент, в който разбираш, че оттук нататък вместо да мислиш и говориш в множествено число, оставаш сам, тогава светът ти се срива, не можеш да мислиш трезво, въпреки че не си употребявал никакъв алкохол. Чувството да останеш сам самичък в този голям свят е ужасно... Но и този момент отминава, и ти го знаеш, любима. И след като мина това ужасно мъчение за мен, дойде нещо неочаквано. Точно както и след най-ужасната буря пеква най- прекрасното слънце, моето започна да грее по-силно от всякога - започнах да мисля какво да правя по-напред, дали да се заема по-сериозно с университета, дали да си потърся работа. Исках да се заема с нещо съществено, а не да бездействам. Успях да се радвам на живота отново, но този път сам. След края на лятото разбрах каква огромна жертва и услуга си направила за нас двамата. Заедно нямаше как да успеем, поне не за момента, но поотделно животите ни потръгнаха с по- бързи обороти. Иска ми се да ме видиш как се справям в момента, да надникнеш в главата ми и да погледнеш плановете и идеите, които се въртят там. Някой ден може и това да стане, но засега искам да ти кажа нещо много важно за мен и се надявам да се вслушаш в съвета ми - Живей така, че когато дойде последният ти дъх, да можеш с чиста съвест да си кажеш „не съжалявам за нищо през моя живот, живях достойно, щастливо, и оставих нещо добро от себе си на света”.
Кривата на щастието си има своите спадове и възходи, които не винаги са логични и приятни, но знай че всяко едно нещо, било то добро или лошо, те изгражда като човек, и когато един ден имаш деца ги възпитай добре, възпитай ги да са учтиви и добри, помагай им да видят красотата в живота. И някой ден може би усмивката на дъщеря ти ще бъде причината, едно момче да се влюби в нея и да промени живота си към по-добро, така както аз промених моя.
Слънцето
© Слънцето Все права защищены