7.11.2015 г., 18:31  

Писмо до Луната

1.9K 0 0
3 мин за четене

Здравей, Любов,

 

 Сигурно мислиш, че съм те забравил, но аз си мисля всеки ден за теб, за нас, за това което бяхме и защо всичко се обърка. Хората обичат да казват „всяко зло за добро”, но аз не вярвах, че важи и за нашия случай, не вярвах в „отварянето на другата врата”. А сега? Сега е различно, мина време, пораснахме и започнах да виждам неща, които не съм забелязвал преди. Малки неща, на които не обръщаме внимание в забързаното си и сиво ежедневие, но които са неизменна част от самите нас като например една простичка усмивка. И ако се поспрем за малко, или просто забавим крачка, ще ги забележим там, стоящи прави с китара в ръце и изнасяйки малки концерти. И кои са те и защо го правят? Повечето стоят по няколко часа в жегите през лятото и в студената прегръдка на зимата за някакви си 10 лева... Срамота е колко неоценено е изкуството в България. За да изкарат някой лев? Не! А за да дарят на хората една топла и приятна усмивка, която ще остане на лицата им поне още 3 мин, но за тези 3 кратки и незначителни минути тя ще се отрази в човекът отсреща, който ще направи същото. Сигурно се чудиш защо ти говоря тези неща? За да ти покажа колко е силна една усмивка, един малък жест от човек, който не си виждал никога и може и да не видиш никога повече. Промених се, вече не съм онова малко момче, което не се интересуваше от бъдещето и не му отделяше кой знае какво внимание, живееше в настоящето и си мислеше, че всичко ще се нареди.. Вече забелязвам малките неща в живота, радвам им се и искам да бъда част от тях. Затова винаги поздравявам хората от блока, усмихвам се на непознати, които не са ме виждали никога, поздравявам хората на касите за билети в киното или просто казвам едно усмихнато „здравейте” отправено към касиера в магазина, а това ги кара да се усмихнат, и прави деня им по-хубав дори и само за няколко краткотрайни минутки. Сега мисля повече за бъдещето си аз, планувам и мечтая, но жалко.... само в единствено число. Благодаря ТИ, че ми показа какво е Любовта - едно незабравимо и неповторимо чувство на цялост. Чувство, което и до днес помня, и което се надявам да не забравя никога! Разбрах че живота изисква жертви и да.... ТИ си моята жертва за да мога да погледна по-различно на живота си. Жертва, която дори не направих сам, но която трябваше да се случи за да преоткрия себе си. Този едничък момент, в който разбираш, че оттук нататък вместо да мислиш и говориш в множествено число, оставаш сам, тогава светът ти се срива, не можеш да мислиш трезво, въпреки че не си употребявал никакъв алкохол. Чувството да останеш сам самичък в този голям свят е ужасно... Но и този момент отминава, и ти го знаеш, любима. И след като мина това ужасно мъчение за мен, дойде нещо неочаквано. Точно както и след най-ужасната буря пеква най- прекрасното слънце, моето започна да грее по-силно от всякога - започнах да мисля какво да правя по-напред, дали да се заема по-сериозно с университета, дали да си потърся работа. Исках да се заема с нещо съществено, а не да бездействам. Успях да се радвам на живота отново, но този път сам. След края на лятото разбрах каква огромна жертва и услуга си направила за нас двамата. Заедно нямаше как да успеем, поне не за момента, но поотделно животите ни потръгнаха с по- бързи обороти. Иска ми се да ме видиш как се справям в момента, да надникнеш в главата ми и да погледнеш плановете и идеите, които се въртят там. Някой ден може и това да стане, но засега искам да ти кажа нещо много важно за мен и се надявам да се вслушаш в съвета ми - Живей така, че когато дойде последният ти дъх, да можеш с чиста съвест да си кажеш „не съжалявам за нищо през моя живот, живях достойно, щастливо, и оставих нещо добро от себе си на света”.

Кривата на щастието си има своите спадове и възходи, които не винаги са логични и приятни, но знай че всяко едно нещо, било то добро или лошо, те изгражда като човек, и когато един ден имаш деца ги възпитай добре, възпитай ги да са учтиви и добри, помагай им да видят красотата в живота. И някой ден може би усмивката на дъщеря ти ще бъде причината, едно момче да се влюби в нея и да промени живота си към по-добро, така както аз промених моя.

 

Слънцето

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънцето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...