30 dic 2014, 21:02

Писмо до любовта

  Prosa » Cartas
1.2K 0 0

Ти бе стон. Ти бе вопъл. Ти бе самота. Ти бе нищо. Ти бе красота. Ти бе нежност. Ти беше съвършенство. Ти бе всичко. 

Ти мени постоянно своите лица. А коя си сега ? Какво си сега? Къде си сега ? 

През годините те познавах и такава и инаква. Бях до теб винаги, дори и тогава, когато най-малко имах нужда от теб. А ти винаги ме изоставяше, дори тогава, когато най-много имах нужда от теб. 

Ти си тази, която ме кара да се усмихвам. Тази, която ме подтиква да правя велики неща. Ти си послевкусът на щастие в цялото ми тяло. Но и ти си тази, която най-много помрачава мислите ми. Тази, която ме докарва до безсилие и отчаяние. Тази, чийто горчиво-пиперлив вкус изгаря вътрешностите ми.

 Благодаря ти за всичко, което си и което не си. За всичко, което ме научи да правя и да не правя. Надявам се да се срещнем някой ден, когато и двамата еднакво имаме нужда един от друг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...