30.12.2014 г., 21:02

Писмо до любовта

1.2K 0 0

Ти бе стон. Ти бе вопъл. Ти бе самота. Ти бе нищо. Ти бе красота. Ти бе нежност. Ти беше съвършенство. Ти бе всичко. 

Ти мени постоянно своите лица. А коя си сега ? Какво си сега? Къде си сега ? 

През годините те познавах и такава и инаква. Бях до теб винаги, дори и тогава, когато най-малко имах нужда от теб. А ти винаги ме изоставяше, дори тогава, когато най-много имах нужда от теб. 

Ти си тази, която ме кара да се усмихвам. Тази, която ме подтиква да правя велики неща. Ти си послевкусът на щастие в цялото ми тяло. Но и ти си тази, която най-много помрачава мислите ми. Тази, която ме докарва до безсилие и отчаяние. Тази, чийто горчиво-пиперлив вкус изгаря вътрешностите ми.

 Благодаря ти за всичко, което си и което не си. За всичко, което ме научи да правя и да не правя. Надявам се да се срещнем някой ден, когато и двамата еднакво имаме нужда един от друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...