4 feb 2012, 0:46

Пламъчето, в което се беше влюбила тя

957 0 1

Влакът, който преминаваше пред тях, се движеше с невероятна скорост, толкова бързо, че очертанията му се размазваха. Той пак гледаше някъде в пространството, а в погледа му си личаха хилядите мисли, преминаваха като бързите влакове през ума му.

             
  – За какво си мислиш? – попита тя с някаква странна горчивина,  сякаш знаеше посоката на мислите му, но предпочиташе да не мисли за нея. Все пак питаше, а в погледът ù се четеше тъга.

  – Не знам. Не мога да ти обясня – беше отговорът. За пореден път, поредното „не знам”, поредното "не мога да ти обясня". Истината е, че той предпочиташе да я лъже, защото не можеше да я нарани.

Те стояха така. Той продължаваше да тъгува.  
 

Усмивката се върна на лицето му. Изчезналият цвят на очите му се изпълни отново с игривото пламъче, в което тя се беше влюбила, това сигурно бяха последните пламъци между тях.

Неясните очертания на влаковете върху релсите бяха изчезнали, откривайки красивата нощ, звездите; а за нея – пламъка в очите му.

 

 

 

***

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Франсиско Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...