ПЛАТОНИЧНО
Той излезе на терасата, за да погледа надалеч. Беше прочел някъде, че след дълго и изтощително четене е хубаво да зарееш поглед някъде надалече, към планина или към нещо друго зелено, погледът ти да се поотпусне върху вълните на светлината – без цел, без посока и без съдържание, така около десетина минути и и после пак над книгата. Човек трябва да използва очите си по-дълго, рече си, защото иначе няма да вижда мрака и ще се страхува от него.
По същото време на терасата на съседния блок на същия етаж излезе една негова позната, няколко пъти я беше срещал тук и там, но не се познаваха. Усети погледа й върху себе си.
„Тази ме фиксира”, каза си.
„Този виси вече десет минути на терасата, прави го всеки ден по няколко пъти и чака да изляза. Ето ме!”, каза си младата жена.
След няколко дни се срещнаха пред контейнера за боклук – той носеше голям зелен плик, пълен с отпадъци, а тя не носеше много дрехи.
„Сега ще ме хареса и ще ми предложи довечера да излезем”, каза си тя, защото беш ...