Много често майка ми ме галеше по косата и ми говореше колко прекрасна и блестящо мека е тя... Обичаше да сплита гъстите тъмни къдри на плитка и да вплита в нея сатенена нишка. И аз търпеливо стоях, докато сръчните й пръсти заплитаха косите ми и втъкваха в нея силната й майчинска обич. Изключително много се радваше, че бях наследила нейната, на вид същата, но вече пооредяла с годините.
Стоях пред огледалото и се взирах в образа пред мен. Затворих очи и сякаш отново усетих майчините пръсти да докосват косите ми, грижливо решейки ги с гребена. Наричаше ме с гальовни имена и бавно прокарваше зъбците през всеки един кичур преди да ги сплете. И това се повтаряше всяка сутрин. Докато една сутрин тя не стана да я сплете на плитка, както обикновено. Стоях пред огледалото и търпеливо я чаках да отвори вратата и да влезе, тихо да дойде при мен и докато ме сресва, да ми говори тихо някакви неща. Но тя така й не дойде.
Седях мирно около 15 минути. И накрая разбрах. Тя нямаше да дойде. Никога повеч ...