15.03.2008 г., 19:21

Плитка

2.6K 0 3
1 мин за четене
 

 

Много често майка ми ме галеше по косата и ми говореше колко прекрасна и блестящо мека е тя... Обичаше да сплита гъстите тъмни къдри на плитка и да вплита в нея сатенена нишка. И аз търпеливо стоях, докато сръчните й пръсти заплитаха косите ми и втъкваха в нея силната й майчинска обич. Изключително много се радваше, че бях наследила нейната, на вид същата, но вече пооредяла  с годините.

Стоях пред огледалото и се взирах в образа пред мен. Затворих очи и сякаш отново усетих майчините пръсти да докосват косите ми, грижливо решейки ги с гребена. Наричаше ме с гальовни имена и бавно прокарваше зъбците през всеки един кичур преди да ги сплете. И това се повтаряше всяка сутрин. Докато една сутрин тя не стана да я сплете на плитка, както обикновено. Стоях пред огледалото и търпеливо я чаках да отвори вратата и да влезе, тихо да дойде при мен и докато ме сресва, да ми говори тихо някакви неща. Но тя така й не дойде.

Седях мирно около 15 минути. И накрая разбрах. Тя нямаше да дойде. Никога повече нямаше да дойде, но не можех да го повярвам.  Гледах отражението на вратата зад себе си и тази тишина проглуши ушите ми с жестокия си кънтеж. За пръв път в живота си се почувствах сама. Болезнено сама. И разбрах, че никога повече няма да усетя нейната ласка. Вдигнах ръка и докоснах косата си. Аз не можех сама да я сплета на плитка.

Снощи си отрязах косата... С всеки един кичур, който политаше надолу към купчината, се прощавах с майка ми.  И бях в мир със себе си. Бях спокойна.

С всеки един сноп, който падаше, се чувствах все по-лека и по-лека... Като преродена... Все едно ми поникваха крила. И ножицата неумолимо прерязваше стария ми живот, давайки свобода на новия. Може би по-добър... Може би по-спокоен...

 За пръв път през живота си плаках от щастие. Ръцете ми събираха мъртвите кичури и тяхнаха мекота галеше дланите ми... и се изсипваха отново на пода.

И я пуснах да си отиде.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elissa Hess Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Натъжи ме...!

    Но и аз те поздравявам за Рождения Ден!
    Бъди здрава, усмихната и нека всички добри пожелания да се сбъднат!
  • Не просто хубав, страхотен! Браво!
    П.П.
    Ооо, честит рожден ден. За малко да забравя, жалко само, че под този толкова тъжен разказ, но празникът си е празник
  • Хубав разказ. Поздрави!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...