19 oct 2011, 14:20

По план 

  Prosa » Otros
810 1 2
1 мин за четене
Нощите ме убиват. Те са така самотни и тъй режещо студени. Нощ, като тази, изгоряла до пепел. Нощ, като тази, унищожила всичко, което пазех в душата си. А утре ме чака нов ден. Все същият. Безличен.
Бях луда. Все бързах за някъде. Бързах да порасна, да живея, да срещна и любов, и приятели, и щастие. Вечно бързах. Тичах по пътищата и макар че се спъвах, ставах, изтупвах колената като малко дете и продължавах напред. Ала след всяко падане вярата умираше и силите от мен излитаха. Не знаех, че животът е днес, не това, което ме очаква в бъдеще. И все нощем до късно стоях. Мечтаех, мислих си, разигравах ситуации в ума си. И все отговори търсех, решения на сложните задачи, наречени: Живот. Кой, къде и какво чувства? Пътища, причини, страхове...
Промених се за няма и година. Сякаш човекът в мен умря и друг на негово място се зароди. Живея ей така, рутинно, завладяна от простото ежедневие. Не питам, не търся, просто тихичко вървя напред. Не спирам да приказвам, а дори не знам какво говоря. Няма ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??