По-топла от слънцето
Порталът се отвори. Тя замръзна на място, сърцето й биеше лудо...хвърли цигарата и впери поглед към излизащите. Нейният любим мъж, мъжът който уби, за да я защити - ето го! Тя чувстваше морален дълг да го изчака и когато излежи присъдата си да бъде с него. Тя още пушеше "Карелия", цигарите и чувствата й към него си бяха същите. А той? Те само си пишеха писма, Георги й забрани да го посещава. Лора пазеше всичките му писма. Вечер ги четеше... отново и отново.
Лора беше на осемнадесет, младо момиче - красиво - тоест "плячка" за онези свине, заради които разбирам жените, когато ни мразят...
Беше на кафе с нейните най-добри приятелки, две момичета - Евгения и Виктория. За нещастие двама цигани я пресрещнаха, а тъкмо си казваше: "Ето, почти се прибрах!"...
Тогава Георги се появи, като във филмите... веднага, без да се замисли извади ножът си, наръга единият циганин, а другия избяга. Така предпази Лора и те не можаха да я насилят. Колко опасен е светът за жените и момичет ...