ПО ВИШКИТЕ

 Непрекъснато имаше чувството, че му се подиграват. Не беше напълняло, нямаше и как, почти нищо не ядеше. Веднъж дневно ябълка, малко сок от моркови и чай без лимон, само с малко лед. Беше все гладно и съзнаваше, че това го прави злобно и недружелюбно, но какво да направи? Няма какво – красотата иска жертви и злоба. Понякога повече злоба. И какво си въобразяват всички? Него не харесват, а какво изобщо харесват тогава?

Ще видят те.

То беше началник и затова им заповяда да идват на работа всяка втора и четвърта събота в месеца. После увеличи дозата – всяка събота да се идва на работа без предупреждение. С предупреждение може да се идва и в неделя. Някои изпълняваха тези заповеди, други не. Другите си намериха работа или бяха уволнени. Като цяло всичкото учреждение се влачеше на работа през уикенда и понеже нямаше нищо за вършене, жените плетяха, а мъжете играеха карти.

„Това няма значение – радваше се То. – Нали моето е налице, нали аз победих!”

Всички го ругаеха, то се знае, но чинно изпълняваха нареденото.

Това го озлоби още повече.

- Никакви отпуски през цялото лято! – изкомандва То един ден, когато мисъл бе прорязала челото му отгоре надолу като кичур. Само малки мустачки му липсваха, за да заприлича съвсем на един себеподобен.

Нова серия от уволнения и напускания – хората вече не разбираха нищо, защото работа нямаше, а напрежението растеше ежедневно. Някой натискаше газта до последно, а бе забравил да сложи лоста на скорост.

То въведе нов пропускателен режим, който следеше влизането и излизането на служителите денонощно. Видеокамери бяха монтирани по коридорите и на единственото място, където пушенето бе разрешено – до канализационната шахта в двора (в шахтата бе монтиран бръмбар за подслушване). Обедните почивки бяха намалени, а впоследствие – заличени поради ненужност чрез съкращаване на готвачите в стола. Хората си носеха храна от вкъщи, а То ги наблюдаваше от една вишка на сградата, където бе изградено наблюдателно манипулационно гнездо, оцветено в камуфлажно червено; чрез широки екрани и монитори се следеше и записваше всяко движение на устните, всяко трептене на мислите на обитателите на това огнище.

Накрая учреждението бе закрито поради ниска ефективност и пълно забатачване на всички преписки и дейности. Хората се претрепваха да идват на работа, жените бързо се преквалифицираха в шивачки, а мъжете основаха бридж-клуб.

То беше назначено за ръководител на още по-голямо учреждение. Бе пълно с енергия и лишаваше себе си от свободното време, с което не разполагаше. Това бе видяно от друга, по-висока вишка и оценено. Странни птици живеят по вишките, но То беше човек. Не ме питайте за пола му, ще ви подведа.