Почти еротично
Почти еротично
Съдбата погледна недоволно в огледалото. Топлината през лятото ставаше нетърпима. Обърна небрежно страница от човешката история и се усмихна загадъчно и тъжно. Колко малко е нужно, за да бъдат щастливи и колко мъничко трябва, за да бъдат нещастни хората. Но как ú харесваше трепета на душите им, когато прокарваше ласкаво пръст по тях и усещаше туптящото сърце под кожата, излъчващо любов и светла доброта.
Автобусът спря рязко пред Военна академия. Задръстването в юнския ден бе жестоко. Едва се дишаше от прах, жега, пот и напрежение. Сантиметрите придвижване отнемаха безкрайни минути. Хората в автобуса си вееха с вестници и се възмущаваха високо от всичко в тази загубена държава, от проклетото време и некадърниците в градския транспорт. До Орлов мост щеше да отнеме поне още 15 минути, а проклетият шофьор не отваряше вратите сякаш напук.
Йоана въздъхна и отмести поглед от прозореца. Роклята бе залепнала за нея и капки ситна пот се стичаха бавно по гърба ú. Усещаше влага и по врата си. Косата - дълга, с цвят на светъл шоколад, бе мокра също и някак еротично обвиваше раменете ú като в прегръдка. Бе уморена и обидена до смърт. Не искаше да мисли за нищо и никого. Още отекваха в ушите ú думите на Асен: ”Никаква жена не си. Погледни се на каква бабичка приличаш! Рокля до петите, коса до раменете – поне сексапил да имаше в задника или в бедрата, а то – нищо – едни очи и устни, ама защо са ми? Върви по дяволите!” Пак обърна уморено очи към прозореца и се погледна втренчено в отражението. И тогава внезапно го видя. - Сякаш изваден от нейните сънища през годините. От онези детски мечти, с които заспиваше преди да срещне Асен. Кой бръкна в душата ú и го извади с образ точно сега? Гледаше го с широко отворени очи и не смееше да мигне. Не можеше да си поеме въздух и да откъсне поглед от мъжа срещу себе си. Жадно, алчно, гледаше и в гърдите ú се надигаше неподозирана вълна от страст. Той усети, че го наблюдават и я погледна изненадано, стреснат, малко объркан, сякаш това, което се случваше, беше бягство от времето, прегрешение, което можеха да си позволят само и единствено в кратките откраднати мигове на лятното задръстване.
Погледът ú дръзко започна да се разхожда по лицето му, да го милва бавно, сладко и нежно. Дълги тъмни коси, които той отмяташе нетърпеливо с ръка, падаха като вълни по раменете му. Тя мислено прокара пръсти по тях и продължи към пухкавите устни, изрязани като с монета, сухи от горещината и малко иронично леко усмихнати. Мисълта ú изпрати нейните устни до тях и за миг затвори очи – сладка вълна на желание я заля и тя изтръпна цялата. Влагата я обхвана от главата до петите. Никаква бабичка не е, жената е жива в нея, жива е! Толкова страстна и жадна, че би пила от тези устни докато слънцето целуне тъмнината без да спира. Погледна го в очите – зелени като тревата пред нейния дом преди толкова много години. Зелени и тъмни. Зелени и топли. Зелени и красиви. Зелени и далечни. Мъжът продължаваше да я гледа изненадано, топло и нежно и тя продължи да го целува с поглед безсрамно, защото знаеше, че има само още 10 минути до Орлов мост и задръстването няма да продължи вечно. Кожата му бе гладка, леко матова и чиста. Какво ли е усещането да се разходи с език по нея, да я опита на вкус и да продължиш така пак и пак, навсякъде? Преглътна. Гърлото ú беше сухо, устните напукани, а ръцете с влажни длани леко трепереха. Неговите ръце бяха силни, с дълги пръсти, без пръстени или гривни. „Истински мъж, истински мъж”, кънтеше съзнанието ú. Жегата ставаше нетърпима и тя инстинктивно прокара ръка по косата си, докосвайки и устните. Мъжът я гледаше внимателно. Ризата му, разкопчана, разкриваше добре поддържано тяло, а летните дънки подсказваха стегнато дупе.
Автобусът тръгна внезапно и разтърси пътниците. Като пияна, тя се олюля на седалката, но не откъсваше горещ поглед от тъмнокосия красавец. Имаше още няколко минути до слизането. Трябваше да се измъкне до вратата бързо, но коленете ú трепереха и тя беше мокра и под роклята. Бе готова за баня, любов и флирт. За всичко беше готова в момента, главата ú бе празна от проблемите, болката и обидата, преживени сутринта.
Стана несигурно и видя, че и младият мъж се надига. Сърцето ú биеше така силно, че ú се струваше, че се чува в целия автобус. Изправи глава и се придвижи в гъстата смес от човешки аромати към втората врата. Мъжът се придвижи също натам, плавно, спокойно. Висок, строен, изпълваше тясното пространство от човешки тела с магия, която я заливаше на горещи вълни. Застана до нея и я погледна изпитателно преценяващо.
- Добре ли сте, госпожо? - прошепна ниско, с дълбок глас, от който всичко в стомаха ú се преобърна.
Тя само кимна и в този момент съжали, че тази сутрин не се гримира, че не си облече новата рокля, че не отиде на козметик в петък. Колко неща пропускаме, мислейки, че имаме време да ги наваксаме някога. Колко неща очакваме цял живот, а те никога не се случват. Сложните неща понякога са толкова лесни, а истината - проста, ако желанията в душата са истински, като въздуха и аромата на липите в горещия задушен ден. Какъв аромат идваше от него? На море, лимон и мъж. Вдиша го дълбоко, сякаш това щеше да нахрани сърцето ú за дълги години напред.
Автобусът спря рязко. Йоана политна и силните ръце на мъжа я обгърнаха сигурно.
Само кимна с благодарност. Не можеше да говори, не можеше да мисли. Цялата бе желание и страст.
Дългокосият мъж слезе пред нея и ú подаде галантно ръка. Тя я пое трепереща и стъпи леко, като момиче, на горещия тротоар. Блъсканицата от слизащи и качващи се хора ги притисна отвсякъде и тя усети устните му до ухото си.
- Още има хляб във вас, госпожо. Днес съм в настроение – 100 евро на час. И малка промоция за пенсионерки – 150 за два. Ще останете доволна.
Светът се завъртя пред очите ú. Студена вълна я помете и тя се свлече в ръцете му.
- Леля ми припадна от жегата – обясни той с усмивка на струпалите се хора. – След малко ще ú мине.
Съдбата пиеше студен коктейл на брега на езерото Ариана и поклащаше кокетно глава в такт с ямайското реге. Колко малко е нужно, за да създадеш красива илюзия и колко малко е нужно, за да се срути тя. Жалко за усилието, май не си заслужаваше да разбърква картите точно сега. Но е дяволски изкушаващо да направиш някоя палава лудория в летните горещини. Пък и автобусите са пълни с жадни за любов сърца. Истината е толкова проста, а щастието - лесно постижимо.
Тя остави коктейла грациозно и потопи краката си с въздишка в прохладната вода.
© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
В обрата е скрит смисълът на нещото, към което се стремим, към неудовлетворението и суетата (а може би Всуе-тата), за която впоследствие си даваме сметка, че е такава... И същевременно възможността да погледнеш отстрани сам себе си - с малко ирония и самоирония, с малко тъга и болка, и с малко оптимизъм. И изумление - какви са обратите, които ни сервира съдбата... Ей това ми се стори, че прочетох.
-
Ах,ти момиче,флиртуващо с вятъра на обратите!Животът е едно прекрасно-трудно и слънчево-облачно обстоятелство!
-
!!!
Да... Хубаво! Браво!
Поздрав! Вече е и жегаво навън... 
-
Еее..страхотно беше! 6-ца от мен! Браво
-
Много хубав разказ! Реалистично ми беше.
-
О! Жестоко! Всякак...
-
Благодаря, Ваня! Тъгата и болката, оптимизма и надеждата в твоите стихове ме накараха да се замисля над много неща, докато четях! Поздрав, усмивка и прегръдка!
-
"Но е дяволски изкушаващо да направиш някоя палава лудория в летните горещини."
Ах, тези летни изкушения!
Невероятна си, Илияна!
Благодаря ти! -
Прочетох... Майстор си, Илияна!
-
Харесах.... колкото до хляба в жената... в една жена винаги има хляб... не знам емотикона за изчервяване....
-
Ех, тази съдба!
Тя се забавлява, а някои страдат, други се... продават!
Поздрав! -
Анна, Петя, Светлана, Нели, хубаво е, че с усмивка приемате разказаната история. Въпреки всичките си капризи Съдбата е прекрасна! Много южни усмивки ви изпращам!
-
Много завладяващ разказ! Отличен и за чувството за хумор на Съдбата, а за останалото - жестоко, превъзходно!!!
-
Светът е пълен с жадни за любов сърца!
А коктейлите на съдбата- ти ги можеш! На един художествен факт разстояние! Благодаря ти!!! -
Жесток разказ и в двата смисъла... Благодаря ти за удоволствието от сърце!
-
Докосна ме, усмихна ме, размисли ме и малко натъжи ме!
Обичам тези твои коктейли, Или! -
Аглая, Петя, Зорница, благодаря! Съдбата е прекрасна и капризна чаровница и понякога си играе с нас. Наистина се радвам, че разказът ви е докоснал. Поздрави!
-
Лесно й е на съдбата,Или...пие си коктейли и гледа сеир Няма да й се отрази зле, ако от време на време спре да си прави шеги с нас и вземе да помогне малко. Супер разказ!
-
"Колко неща пропускаме, мислейки, че имаме време да ги наваксаме някога. Колко неща очакваме цял живот, а те никога не се случват...."
Да живем, докато имаме време,докато не станоло късно...Ах,тези мъже искат да живуркат с някоя сексапилна манекенка,но не виждат,че имат човек до себе си,който дава всичко за тях... -
Радвам се, че ти харесва. Написах този разказ за майка ми. Исках да покажа и докажа, че жената винаги остава жена. Поздрав! Чакам нов разказ и от теб!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
