Почти еротично
Съдбата погледна недоволно в огледалото. Топлината през лятото ставаше нетърпима. Обърна небрежно страница от човешката история и се усмихна загадъчно и тъжно. Колко малко е нужно, за да бъдат щастливи и колко мъничко трябва, за да бъдат нещастни хората. Но как ú харесваше трепета на душите им, когато прокарваше ласкаво пръст по тях и усещаше туптящото сърце под кожата, излъчващо любов и светла доброта.
Автобусът спря рязко пред Военна академия. Задръстването в юнския ден бе жестоко. Едва се дишаше от прах, жега, пот и напрежение. Сантиметрите придвижване отнемаха безкрайни минути. Хората в автобуса си вееха с вестници и се възмущаваха високо от всичко в тази загубена държава, от проклетото време и некадърниците в градския транспорт. До Орлов мост щеше да отнеме поне още 15 минути, а проклетият шофьор не отваряше вратите сякаш напук.
Йоана въздъхна и отмести поглед от прозореца. Роклята бе залепнала за нея и капки ситна пот се стичаха бавно по гърба ú. Усещаше влага и по ...