Какво да знаех? Май бях подочул нещичко. Тя продължи:

-Адренохрома е субстанция, която се извлича от малки деца, когато те са под влияние на силен страх.

Използват я богатите, за да се подмладяват.Защо например, Елизабет Втора доживя до такава достопочтенна 

възраст? И разни други представители на Дълбоката държава?

Олеле майко, тая наистина беше луда. Луда за връзване. Къде са санитарите, че да си я приберат?

Неволно се огледах наоколо. И тогава ги видях.Бяха двама. Мъж и жена. Около тридесетгодишни.

Седяха до изхода и ме фиксираха с поглед. Облечени в строги сиви костюми, с черни очила.

Сетих се за оня филм с Уил Смит и другия с дългото име. Все го забравям. Филмът май беше 

,, Мъже в черно ,,. Е, тука не подхождаше това заглавие. По-скоро щеше да върви нещо от рода на

,,Двамата в сиво ,,. А и тия бяха смесена двойка.Нов век ,нови нрави.

Някак си, не знам защо, започнах да се чувствам като герой в скрита камера.

Уловил погледа ми, мъжа се подсмихна, каза нещо на жената до него и двамата уверено тръгнаха към нас.

Усетила,че нещо става,русата дама се извърна по посока на моя поглед и видя идващите. 

Лицето й пребледня. После ме погледна и промълви:

-Боли те главата, нали? Проследили са сигнала ти.Явно устройството за заглушаване не действа добре..

Знам,че не ми вярваш, но, мисли , моля те!Спомни си откъде ме познаваш. Спомни си ,,Матрицата,, и 

,,Пътят на Юпитер,, . Твоите любими филми. Спомни си какво направиха с режисьорите-братята Уашовски..

Моля те, спомни си и ме търси.Ще се видим пак..

Онези двамата с костюмите вече бяха пред нас.Жената извади някаква карта със значка и я размаха пред лицето на

съседката ми.

-Отдел за Обществена безопасност! Госпожо, трябва да дойдете с нас,за да изясним коя сте.

Не се съпротивлявайте ,защото ще бъдем принудени да използваме сила!

Жената до мен стана, погледна ме с няма молба. После се обърна и тръгна пред костюмарката.

Една ръка ме тупна по рамото и чак ме стресна. Беше другият костюмар.Погледнах го. И този го знаех отнякъде.

Сигурен бях, че съм то виждал много пъти. Но къде?

-Ето приятелю, заслужи си ги. Вземи!

Срещнах погледа му. Протягаше другата си ръка към мен. В разтворената му длан лежеше блистер от някакво

лекарство.Направих притеснена гримаса.Не знаех какво ми дава.

Сякаш прочел мислите ми, костюмара весело се разсмя:

-Не се притеснявай! Няма да те отровя. За болката в главата е.И извинявай. Малко бавно засякохме сигнала ти.

Сякаш някой го заглушава.Едва те намерихме.

Хайде , Чао! И се пази!

Говореше насечено с кратки и заповедни изречения,като военен.

Странно познатия ми тип със странно познатия ми глас бързо се отдалечи.

Вече седнал в автобуса, глътнах една таблетка и отпих вода да я прокарам.

Мислех върху думите на русата и въобще по цялата случка.

И в един момент осъзнах, че това беше дежа вю.

Беше се случвало и друг път. Всъщност много пъти.Сетих се какво каза русата ,,непозната,, преди да я отведат...

Мисли! Спомни си откъде ме познаваш...

Глухата болка в главата ми отшумяваше. Тия таблетки май действаха.

И тогава една мисъл проблясна в мозъка ми.

О, Господи !

Сетих се откъде ми е познат сивокостюместия...

Това бях аз. Преди двадесет години.

А русата беше жена ми.