Под дъжда

В интересни дни живеем... Дни на повърхностни чувства... И повечето момичета когато ме видят, сигурно си мислят "Ето новата ми плячка - допада ми, ще пофлиртувам, ще тръгнем, ще го напия и ще го направим. Ако ми хареса, ще повторим." И тази философия след всеки ъгъл. Ами ако й откажа? Или ще я амбицирам още повече, или ще си каже че съм от "онея кретени" и ще си продължи търсенето на идеалното съотношение "момче през деня-момче през нощта", което намерено вече се превръща в "любов". Ами наистина съм от кретените, както наричат момчетата, търсещи нещо повече от чифт бикини на възглавницата, когато се събудят...
Ето ме - с моето момиче - коси малко под раменете, мил, нежен поглед, изящно лице и сякаш изваяно от четирите природни сили тяло на амазонка, показващо силата й, но и нежността, влята в нея. Обичам я. Обичам я страстно и пламенно, неизмеримо... Тя е всичко, което някога съм искал - ум, красота, чувство за хумор и още някои качества, неприсъщи за повечето хора. Най-важното за мен беше, че тя ме разбира. Един за друг сме като две капки вода. Само един поглед ми е нужен, за да знам как се чувства, какво желае... У нас сме и гледаме филм прегърнати. Сами сме в цялата къща. Тя е положила глава на рамото ми, сгушила се е до мен. Целувам я нежно, а тя ми отвръща с усмивка. В погледа й се четат чувствата, бушуващи и в нейното сърце... Не ми пука за сюжета, не ми пука за актьорите, не ми пука за филма... Не мога да откъсна очи от нея! Притискам я към себе си, затварям очи и се наслаждавам на мига... Човек не знае какво ще се случи, може би това ще е последната ни прегръдка...
"-Хайде, ела!
- Какво, къде?
- Ела навън!
- Шегуваш ли се, вали като из ведро!
- Хайде дее!
- Ти си луд!
- Луд по теб, миличка!"
Прегръщам я и целувам мокрото й лице. Чувствам се толкова щастлив... Сякаш съм в сън!... сън... отекнаха думите в съзнанието ми.
И тогава се събудих! Сякаш някой ме беше изтръгнал от Рая!...
"- Скъпи, събуди се, трябва да ставаме... Снощи беше страхотна вечер, само дето обувките ми са малко мокри..." шепнеше тя с усмивка в ухото ми...