7.04.2008 г., 1:47

Под дъжда

1.5K 0 1
1 мин за четене
В интересни дни живеем... Дни на повърхностни чувства... И повечето момичета когато ме видят, сигурно си мислят "Ето новата ми плячка - допада ми, ще пофлиртувам, ще тръгнем, ще го напия и ще го направим. Ако ми хареса, ще повторим." И тази философия след всеки ъгъл. Ами ако й откажа? Или ще я амбицирам още повече, или ще си каже че съм от "онея кретени" и ще си продължи търсенето на идеалното съотношение "момче през деня-момче през нощта", което намерено вече се превръща в "любов". Ами наистина съм от кретените, както наричат момчетата, търсещи нещо повече от чифт бикини на възглавницата, когато се събудят...
Ето ме - с моето момиче - коси малко под раменете, мил, нежен поглед, изящно лице и сякаш изваяно от четирите природни сили тяло на амазонка, показващо силата й, но и нежността, влята в нея. Обичам я. Обичам я страстно и пламенно, неизмеримо... Тя е всичко, което някога съм искал - ум, красота, чувство за хумор и още някои качества, неприсъщи за повечето хора. Най-важното за мен беше, че тя ме разбира. Един за друг сме като две капки вода. Само един поглед ми е нужен, за да знам как се чувства, какво желае... У нас сме и гледаме филм прегърнати. Сами сме в цялата къща. Тя е положила глава на рамото ми, сгушила се е до мен. Целувам я нежно, а тя ми отвръща с усмивка. В погледа й се четат чувствата, бушуващи и в нейното сърце... Не ми пука за сюжета, не ми пука за актьорите, не ми пука за филма... Не мога да откъсна очи от нея! Притискам я към себе си, затварям очи и се наслаждавам на мига... Човек не знае какво ще се случи, може би това ще е последната ни прегръдка...
"-Хайде, ела!
- Какво, къде?
- Ела навън!
- Шегуваш ли се, вали като из ведро!
- Хайде дее!
- Ти си луд!
- Луд по теб, миличка!"
Прегръщам я и целувам мокрото й лице. Чувствам се толкова щастлив... Сякаш съм в сън!... сън... отекнаха думите в съзнанието ми.
И тогава се събудих! Сякаш някой ме беше изтръгнал от Рая!...
"- Скъпи, събуди се, трябва да ставаме... Снощи беше страхотна вечер, само дето обувките ми са малко мокри..." шепнеше тя с усмивка в ухото ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Митев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...