В интересни дни живеем... Дни на повърхностни чувства... И повечето момичета когато ме видят, сигурно си мислят "Ето новата ми плячка - допада ми, ще пофлиртувам, ще тръгнем, ще го напия и ще го направим. Ако ми хареса, ще повторим." И тази философия след всеки ъгъл. Ами ако й откажа? Или ще я амбицирам още повече, или ще си каже че съм от "онея кретени" и ще си продължи търсенето на идеалното съотношение "момче през деня-момче през нощта", което намерено вече се превръща в "любов". Ами наистина съм от кретените, както наричат момчетата, търсещи нещо повече от чифт бикини на възглавницата, когато се събудят...
Ето ме - с моето момиче - коси малко под раменете, мил, нежен поглед, изящно лице и сякаш изваяно от четирите природни сили тяло на амазонка, показващо силата й, но и нежността, влята в нея. Обичам я. Обичам я страстно и пламенно, неизмеримо... Тя е всичко, което някога съм искал - ум, красота, чувство за хумор и още някои качества, неприсъщи за повечето хора. Най-важното за мен ...