Било ранна лятна утрин. Горският въздух бил свеж, наситен с аромата на уханни цветя и трева. Зайо-Байо излязъл на терасата да пийне ароматно кафе. На устните му греела усмивка. Очертавал се хубав летен ден. В далечината чул викове и крясъци. Скоро пред очите му се разкрила невероятна гледка. Тези дни властта в гората се била сменила. Сега принадлежала не на един, а на няколко хищника. Всички те се карали ожесточено, а някои дори налитали на бой. Било уникално! Зайо-Байо започнал да се хили. Погледнал към клоните на дърветата със съжаление. Липсвал най-големият клюкар на гората - гарванът на баба Яга. Той щял да запомни всичко и да ги разобличи със скоростта на светлината.
- Ей, Зайо защо се смееш? Да не ти е забавно? – изведнъж го запитала Кума –Лиса.
- Аааа, няма такова нещо. Радвам се на живота и пия кафенце. – отговорил нахилен дългоухчо.
- Ама тоя май ни се присмива?! – изревала ядосана мечката.
- Ние дебатираме важни въпроси за управлението на гората, а той се забавлява. Няма таки ...