18.08.2021 г., 1:19

Политическа приказка

852 3 16
1 мин за четене

 

 

Било ранна лятна утрин. Горският въздух бил свеж, наситен с аромата на уханни цветя и трева. Зайо-Байо  излязъл на терасата да пийне  ароматно кафе. На устните му греела усмивка. Очертавал се хубав летен ден. В далечината чул викове и крясъци. Скоро пред очите му се разкрила невероятна гледка. Тези дни властта в гората се била сменила. Сега принадлежала не на един, а на няколко хищника. Всички те се карали ожесточено, а някои дори налитали на бой. Било уникално! Зайо-Байо започнал да се хили. Погледнал към клоните на дърветата със съжаление. Липсвал най-големият клюкар на гората - гарванът на баба Яга. Той щял да запомни всичко и да ги разобличи със скоростта на светлината.

 

      - Ей, Зайо защо се смееш?  Да не ти е забавно? – изведнъж го запитала Кума –Лиса.

       - Аааа,  няма такова нещо. Радвам се на живота и пия кафенце. – отговорил нахилен дългоухчо.

        - Ама тоя май ни се присмива?! – изревала ядосана мечката.

        - Ние дебатираме важни въпроси за управлението на гората, а той се забавлява. Няма такива зайци да знаете! – изръмжал Вълкът.

 

От някой дошло предложението да го набият и докато Зайо-Байо се усети вече бил между шамарите и ритниците на новата горска власт.

На другия ден хищниците отново се срещнали пред къщичката на Заека. Сега не се карали, а го търсели с поглед. Животинката се била скрила в дома си и не смеела да се покаже. Кума –Лиса започнала да думка по вратата и да вика:

 

      - Излез! Не се крий като беден плашлив заек! Трябва да кажеш кой от нас да управлява гората.

       - Не искам да ви познавам! Ще кажа и на другите зайци да ви избягват и да не общуват с  вас.

        - Глупчо такъв!  Ние сме хищниците  тук! Нямаш никакъв избор! Ако искаме ще те схрускаме сладко, сладко.... Кой ще те спаси?

 

Зайчето замълчало и не отворило повече вратата. Спогледали се новите власт имащи и понеже нямало кой друг да бият отново подновили кавгата си. Започнали да се засипват с обиди. Някои дори ръмжали заплашително. Не било лесно да се управлява. А най-големият проблем бил, че гората е само една!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Миме! Ами това ми е първата политическа приказка и дано да измисля и други. По телевизията има невероятни вдъхновяващи образи.
    Благодаря ти.
  • Много си добра и в политическите приказки! Аплодирам те възторжено, Кате!👏💓
  • Миг, това си е направо урок на наш гръб. 😂
    Зайчето ми е любим герой, защото е добричко и наивно. Във вицовете е по-смело и смешно.
    Радвам се, че си ми фен, но може и да не ти допадне всичко. Имам готовност и за критика.😏
    Благодаря ти.
  • Тая политическа приказка е направо за урок по обществознание! Обаче е частен случай на постулата на другаря Ленин . Че е криза по върховете ясно , но няма активност на масите , не е спазена втората част от постулата, а това означава, че нее съвсем революционна ситуацията! Оле избиваме на диалектически материализъм! Много ми е хубаво да ти гостувам! Спечели ме! Фен съм ти да знаеш! Между другото вицовете за Зайчето са ми любими!
  • Твоят финал е идеален. За съжаление приказката ми е реалистична. Зайците са в стрес, защото не знаят как ще си опазят кожухчетата при толкова много кръвожадни и гладни хищници. Всички се облизват и искат да си хапнат нещо меко и крехко.
    Благодаря ти за прочита.

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...