Политическа приказка
Било ранна лятна утрин. Горският въздух бил свеж, наситен с аромата на уханни цветя и трева. Зайо-Байо излязъл на терасата да пийне ароматно кафе. На устните му греела усмивка. Очертавал се хубав летен ден. В далечината чул викове и крясъци. Скоро пред очите му се разкрила невероятна гледка. Тези дни властта в гората се била сменила. Сега принадлежала не на един, а на няколко хищника. Всички те се карали ожесточено, а някои дори налитали на бой. Било уникално! Зайо-Байо започнал да се хили. Погледнал към клоните на дърветата със съжаление. Липсвал най-големият клюкар на гората - гарванът на баба Яга. Той щял да запомни всичко и да ги разобличи със скоростта на светлината.
- Ей, Зайо защо се смееш? Да не ти е забавно? – изведнъж го запитала Кума –Лиса.
- Аааа, няма такова нещо. Радвам се на живота и пия кафенце. – отговорил нахилен дългоухчо.
- Ама тоя май ни се присмива?! – изревала ядосана мечката.
- Ние дебатираме важни въпроси за управлението на гората, а той се забавлява. Няма такива зайци да знаете! – изръмжал Вълкът.
От някой дошло предложението да го набият и докато Зайо-Байо се усети вече бил между шамарите и ритниците на новата горска власт.
На другия ден хищниците отново се срещнали пред къщичката на Заека. Сега не се карали, а го търсели с поглед. Животинката се била скрила в дома си и не смеела да се покаже. Кума –Лиса започнала да думка по вратата и да вика:
- Излез! Не се крий като беден плашлив заек! Трябва да кажеш кой от нас да управлява гората.
- Не искам да ви познавам! Ще кажа и на другите зайци да ви избягват и да не общуват с вас.
- Глупчо такъв! Ние сме хищниците тук! Нямаш никакъв избор! Ако искаме ще те схрускаме сладко, сладко.... Кой ще те спаси?
Зайчето замълчало и не отворило повече вратата. Спогледали се новите власт имащи и понеже нямало кой друг да бият отново подновили кавгата си. Започнали да се засипват с обиди. Някои дори ръмжали заплашително. Не било лесно да се управлява. А най-големият проблем бил, че гората е само една!
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много си добра и в политическите приказки! Аплодирам те възторжено, Кате!👏💓
-
Миг, това си е направо урок на наш гръб. 😂
Зайчето ми е любим герой, защото е добричко и наивно. Във вицовете е по-смело и смешно.
Радвам се, че си ми фен, но може и да не ти допадне всичко. Имам готовност и за критика.😏
Благодаря ти. -
Тая политическа приказка е направо за урок по обществознание! Обаче е частен случай на постулата на другаря Ленин . Че е криза по върховете ясно , но няма активност на масите , не е спазена втората част от постулата, а това означава, че нее съвсем революционна ситуацията! Оле избиваме на диалектически материализъм! Много ми е хубаво да ти гостувам! Спечели ме! Фен съм ти да знаеш! Между другото вицовете за Зайчето са ми любими!
-
Твоят финал е идеален. За съжаление приказката ми е реалистична. Зайците са в стрес, защото не знаят как ще си опазят кожухчетата при толкова много кръвожадни и гладни хищници. Всички се облизват и искат да си хапнат нещо меко и крехко.
Благодаря ти за прочита. -
Готино! Сещам се и за друг завършек на приказката (нещо като хепиенд по моему ). Зайците се организират и въпреки, че са плашливи и кротички животинки, понеже обаче са мнозинство, наритват задните части на хищниците. Този финал, обаче (за съжаление) се случва май само по филмите и в старите, исторически книги (в съвременния "полицейски" свят, в който също властват хищниците и свинете, ми изглежда невъзможно)...
-
Това не е приказка за лека нощ, но от екрана много сладки приказки ни редят. 🙂
Благодаря ти, Наде! -
Заглавието е от две взаимно изключващи се понятия, Кате. Хареса ми, както и творбата ти.
-
Боят му е малко. 😊 В днешно време и усмивката си има цена. Поздрави, Ина!
-
Може ли такова нахалство- да си пие кафето на терасата с усмивка, а и да не хвърля на боб - благодаря, Катя
-
Всеки шета на акъла си.
Най-сърдечни поздрави! -
Голяма борба за тая гора! 😁
-
Поздрави!
Благодаря ти. -
Харесва ми!
-
😊👍
-
🤣!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти.