Полунощ ли е
Бях се навела над кроячната маса, когато на външната врата се почука. Погледнах стенния часовник. Показваше десет часа вечерта. Нямах уговорка с никой. Кой ли е толкова късно? Бях преустроила занемариния гараж за шивашка работилница. Добавих до него една стаичка около петнадесет квадрата, в която беше светло и там работех. Отново се почука по-настойчиво. Светнах в гаражната част и погледнах през прозореца на желязната врата. Не можах нищо да видя, но чух женски глас:
– Светле, отвори ми! Лили съм.
Познах я по гласа и побързах да отключа. Със скърцане вратата се отвори, а вътре просто нахлу тя – бледа, разтреперана, сграбчи ръката ми и ме повлече към другата стая. Нямах време да се ориентирам в напрегнатата обстановка, когато тя заговори припряно, но на пресекулки.Поемаше си шумно дъх и пак продължаваше:
– Нямаше при кой друг да отида. Нямам доверие на никого. Единствено за теб се сетих. Случи ми се нещо, което никога не съм очаквала. Мъжа ми... Той ме остави и замина с дру ...