31 mar 2010, 21:03

Помогни ми 

  Prosa » Otros
1329 1 5
2 мин за четене

ПОМОГНИ МИ!

 

Изградих този свят за нас.

За перфектния искащ в теб,

за самотния скитник в мен.

Къде да заровя вярата си в нашата любов?

В утрешния ден - опитах... оказа се преоценена стока.

В спомените – безмислено... ще изкласи като поезия.

Остана ликът ти като картичка без текст,

поставена на камината на моята душа.

Да го забравя – как, когато слънцето ще изгрее

и утре...

Как, когато го гледам с очите ти...

Лятото си отиде, изгризвайки и последната надежда за нас.

Есента дойде и разкъса афишите на нашите обещания.

Помогни ми да си отида – тихо и без да се обръщам.

Да открия друг зов, към който да се стремя.

Помогни ми да опозная паралелна вселена,

където да поискам да се родя.

Сива и няма, без цветя и усмивката ти, разпиляна по тях.

Помогни ми да затворя вратата зад мен.

Да прогоня слабостта си, от ключа, оставен под изтривалката.

Помогни ми... да забравя, че съм живял.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??