Помогни ми
ПОМОГНИ МИ!
Изградих този свят за нас.
За перфектния искащ в теб,
за самотния скитник в мен.
Къде да заровя вярата си в нашата любов?
В утрешния ден - опитах... оказа се преоценена стока.
В спомените – безмислено... ще изкласи като поезия.
Остана ликът ти като картичка без текст,
поставена на камината на моята душа.
Да го забравя – как, когато слънцето ще изгрее
и утре...
Как, когато го гледам с очите ти...
Лятото си отиде, изгризвайки и последната надежда за нас.
Есента дойде и разкъса афишите на нашите обещания.
Помогни ми да си отида – тихо и без да се обръщам.
Да открия друг зов, към който да се стремя.
Помогни ми да опозная паралелна вселена,
където да поискам да се родя.
Сива и няма, без цветя и усмивката ти, разпиляна по тях.
Помогни ми да затворя вратата зад мен.
Да прогоня слабостта си, от ключа, оставен под изтривалката.
Помогни ми... да забравя, че съм живял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
