Помогни ми
ПОМОГНИ МИ!
Изградих този свят за нас.
За перфектния искащ в теб,
за самотния скитник в мен.
Къде да заровя вярата си в нашата любов?
В утрешния ден - опитах... оказа се преоценена стока.
В спомените – безмислено... ще изкласи като поезия.
Остана ликът ти като картичка без текст,
поставена на камината на моята душа.
Да го забравя – как, когато слънцето ще изгрее
и утре...
Как, когато го гледам с очите ти...
Лятото си отиде, изгризвайки и последната надежда за нас.
Есента дойде и разкъса афишите на нашите обещания.
Помогни ми да си отида – тихо и без да се обръщам.
Да открия друг зов, към който да се стремя.
Помогни ми да опозная паралелна вселена,
където да поискам да се родя.
Сива и няма, без цветя и усмивката ти, разпиляна по тях.
Помогни ми да затворя вратата зад мен.
Да прогоня слабостта си, от ключа, оставен под изтривалката.
Помогни ми... да забравя, че съм живял.
© Георги All rights reserved.
