Аз съм художник. Е, художник съм наред с много други неща, които съм и с които съм се занимавал, но съм художник, преди всичко, по душа, по сърце, по съзерцание...
Седнал срещу менe днес един непременно много хубав, издържан чак до едно превзето високомерие, млад мъж. С изправена снага и бодри очи, с гъста тъмно-кафява коса, той се подхилваше леко ‒ знае той как да го прави! Сигурно край него все ги има едни широко ухилени жени. (И асистентката ми, дето му взе парите, ще да се хилела тогаз!) Ръцете му, с изящни дълги пръсти, почиваха кротко върху тъмносинята мека материя на панталона му, там, на коленете. Сенките по дрехата очертаваха стегнатите му крака и широки кости. Блага душа ще да е тоз!
По нищо не му личеше, че е чужденец, и в частност ‒ че е от Англия, освен онуй необяснимо впечатление, което чужденците просто излъчваха от себе си. Тип "станал съм много по-велик от тебе, българино". А дали туй не беше привнесено чувство, което самите ние им слагахме на тез така велики, "бели" х ...