Тя беше последната, единствената. Някой отвори кутията и я взе. Не някой, а момичето, добре, познатото момиче, с тъмнокестеняви коси и търсещи устни, с жълтозеленикави котешки очи, игриви и дяволити като самата нея. Девойката повдигна черните си, извити като ятагани вежди и започна познатата игра. Колко пъти я беше започвала, дори сама не знаеше – просто отваряше кутията и вземаше поредната цигара, а сега тя беше последната. Загледа се в нея, в белия й папирус, в недокоснатия все още от устните й филтър. Допря я до ноздрите си и вдъхна от познатия мирис, ухание на тютюн, на определен вид цигари, толкова сладък, могъщ, подчиняващ всичките й сетива на волята си. Най-накрая се реши, протегна ръка, потърси запалката си и натисна механизма. Искрата се възпламени, достигна кафявите изсушени листенца и ги обгърна като нежната топла прегръдка на майка. Момичето се усмихна – “Последната, да… последен разговор с нея, тя ще ме излуша, тя ще ми даде нужното успокоение, двете ще потърсим правилното ...