Последната

   Тя беше последната, единствената. Някой отвори кутията и я взе. Не някой, а момичето, добре, познатото момиче, с тъмнокестеняви коси и търсещи устни, с жълтозеленикави котешки очи, игриви и дяволити като самата нея. Девойката повдигна черните си, извити като ятагани вежди и започна познатата игра. Колко пъти я беше започвала, дори сама не знаеше – просто отваряше кутията и вземаше поредната цигара, а сега тя беше последната. Загледа се в нея, в белия й папирус, в недокоснатия все още от устните й филтър. Допря я до ноздрите си и вдъхна от познатия мирис, ухание на тютюн, на определен вид цигари, толкова сладък, могъщ, подчиняващ всичките й сетива на волята си. Най-накрая се реши, протегна ръка, потърси запалката си и натисна механизма. Искрата се възпламени, достигна кафявите изсушени листенца и ги обгърна като нежната топла прегръдка на майка. Момичето се усмихна – “Последната, да… последен разговор с нея, тя ще ме излуша, тя ще ми даде нужното успокоение, двете ще потърсим правилното решение на всички въпроси, отново ще се гмурна в необятните води на знанието. Плувайки срещу течението на собствените си мисли, на моето съзнание, достигайки най-дълбоките участъци. Скрити там са кораловите рифове и разкриват тайните ми. Нашепват ми странна приказка за мен, живота и любовта. О, колко вълнуващо, звукът се промушва през всяка пукнатина, обикаля цялото това тъмно синьо бурно море и нашепва най-съкровени слова. Тя е тайният ми дневник, събира всичко съкрално от душата ми, недоловимо от хората, взима го в себе си и го предпазва от нежелани погледи. Взима го и го запазва в пепелта си и отново, като феникс, то възкръсва с новата цигара. Момичето помисли: “Тази е последната, най-важната, на нея давам всичко, нека го отнесе със себе си и го разпръсне както пепелта се размива от вятъра на брега на морето.”

   А цигарата успя да проблесне още веднъж в тази тъмна нощ и умря, пламъкът й угасна, но не и този в очите на момичето, дори през затворените клепачи на вече спящата девойка, този пламък проблясваше и разкриваше колко доволна е тя в съня си. През отворения прозорец премина лек ветрец, завъртя се около пепелника – шепота на цигарата го беше примамил. Вятърът разпръсна пепелта, беше решил, че тази тайна - за девойката, живота и любовта, си струва да се чуе от майката Природа.