Несъзнателно помилвах и сега косата й унесен в ония прашасали спомени...
Преди много години, когато дадох кръв за братчето й, тогава ме беше попитала .. Боли ли те...'' и едва погали ръката ми около марлята, Беше ме прегърнала с онова детско чувство за благодарност, което не можеше да се опише,... Помилвах косичката й тогава...
Айша се размърда...
- Знаеш ли, Петьо,.. когато ме помилва по косата пред болницата, и после когато те изпращах пред автобуса,... ето стана ми бял кичур, сигурно е от тогава....Как бързо отлетя животът Матросов,...
Матросов - замечтано говореше тя - А аз си мислех , че никога по-вече няма да те видя...
И се притисна по-силно към мен....
- Знаеш ли понякога колко е несправедлив животът....
Завърших Учителския Институт,.. започнах работа в Окръжния град, там срещнах Момчил,беше инженер в мината,.. оженихме се, народиха се деца,.. имах свободно време и задочно записах Икономика, тъкмо завърших и природата ми отне Момчил,.. а беше много добро момче, внимателен , учт ...