Несъзнателно помилвах  и сега косата й унесен в ония прашасали спомени...

Преди много години, когато дадох кръв за братчето й, тогава ме беше попитала .. Боли ли те...'' и едва погали ръката ми около марлята, Беше ме прегърнала с онова детско чувство за благодарност, което не можеше да се опише,... Помилвах косичката й тогава...

Айша се размърда...

- Знаеш ли, Петьо,.. когато ме помилва по косата пред болницата, и после когато те изпращах пред автобуса,... ето стана ми бял кичур, сигурно е от тогава....Как бързо отлетя животът Матросов,...

Матросов - замечтано говореше тя - А аз си мислех , че никога по-вече няма да те видя...

И се притисна  по-силно към мен....

- Знаеш ли понякога колко е несправедлив животът....

Завърших Учителския Институт,.. започнах работа в Окръжния град, там срещнах Момчил,беше инженер в мината,.. оженихме се, народиха се деца,.. имах свободно време и задочно записах Икономика, тъкмо завърших и природата ми отне Момчил,.. а беше много добро момче, внимателен , учтив  - гласът й затреперя издайнически, тя обърса сълза от очите си ...

Стана производствена авария,...от продължителните дъждове подпочвените води се надигнали, една галерия се наводнила, после другата дето имало хора, заляла и тях, вода , кал , камъни,.. не ги откриха,... цяла вечер хвърчаха линейки, пожарни коли,.. Тук от селото загинаха осем човека,.. ето виждаш ли паметника на баира, ние го издигнахме в тяхна памет,.. майка с децата си , обърнати към мината , чакат да се върнат  миньорите...

Казват, господ, аллах ни ги отне,.. не , не са те,.. природата ни ги отне....

В очите й заблестяха сълзи,... погалих я по ръката...

- После поживяхме с децата сами  в града, знаеш с една заплата  трудно  се живее,.. дадоха обещетение, но за какво ми е като него го нямаше....

Аз се върнах на село при нашите , намерих работа тук в града,..

Бях се отчаяла,.. без подкрепа в живота , без някого , когото да очакваш да се върне от работа със смях и добро настроение...

Вървях и живеех в съня си...

Веднъж, случайно изрових от гардероба дървената тоалетна кутия със значката вътре, които ти ми беше подарил,... помилвах я, отворих я,.. на капака надпис '' На малката Айша , с пожелания за успехи в живота и да не се плаши от трудностите...''

Целунах кутията като икона,... ако беше Матросов тук наблизо би казал '' Вземи се в ръце, с плач ж и мъка нищо няма да постигнеш,.. бъдещето е пред теб...'' послушах го.

Промених се, станах общителна, усмихната,...хората започнаха да шушукат '' Тая е откачила '',.. или  '' Тая си е намерила  любовник , щом е толкова радостна ''..

Тогава и мама ми каза, '' Дъще, ти направи своя избор за живота,.. само със скръб  нищо не

можеш да постигнеш, имаш деца,.. дай бъдеще на тях..''

Послушах я, амбицирах се от думите й,.. от кутията ти...

           Небето бе обсипано със звезди...

Млечният път се открояваше,.. Голямата, Малката мечка очертаваха '' чарпаците '' си..бяхме загледани и двамата в блещукащите им светлинки...

- Знаеш ли, всеки си има звезда,.. ето онази там по-ярката си ти,.. онази малката съм аз,...гледах като малка звездите и им шепнех, защо на някои хора звездите са на земята , а нашите високо в

небето,... шепнех си тогава, дали няма да те разочаровам някога, ще изпълня ли твоите заръки, да уча , да бъда добро  момиче, да се развивам,... защото не уча ли, ще трябва да сея тютюн...

Понякога заставам тук на верандата, като в безкрая,... ходя по лунната пътека до звездите, връщам се,.. и си мисля, възможно ли е  наяве или само си представям  пътека с лунна светлина,...

Халюцинирах ли,.. и то без психотропни....

             Притиснах я на свой ред към себе си...

Какво детенце беше когато я срещнах пред болницата,.. малко безпомощно, повярвало в чудесата

замилвах косата й,... устните ми целунаха челото и очите й...

Ето, това сме ние, сами сред звездите...Притворих очи, изплува преживяното...

С треперещи ръце разкопчавах блузката,.. луната огря все още  стегнатите й гърди, застинали в очакване през годините,.. езикът ми се заигра с настръжналите пъпки там,... продължих надолу,.. здраво тяло,... пъпчето й прибрано и стегнато към утробата й....Ох, какво е това,.. модерна преграда по пътя към сладострастието, парче плат  наречено бикини...

Погледнах лицето й огряно от звездната светлина, тихо спокойно лице,... само очите  й издаваше дивата природа на любовта...

- Петьо, дали успяхме да изпълним еротичните си мечти...- наруши мълчанието тя

- Ани,... Айша, момиченцето ми, кое по-важното,... застинал огън или как да се разгори,... ние разгорихме застиналия огън у нас....

- Винаги съм си представяла близостта ни по този начин,.. близост и взаимност,...постигнахме го , нали - и се впи в мене...- Петьо, дочакахме се във времето...

Тя лежеше на страната на сърцето ми, сякаш като кардиолог да усети равномерно ли бие или учестено...

Ръката й галеше гърдите ми, спусна се надолу към корема, за да провери дали имам вече бирено коремче,.. описа с пръст кръгче около пъпа ми,.. дланта й тръгна отново надолу...

Усещах нежното докосване на пръстите й по мъжкото ми достойнство...

Бяхме екзалтирани...

Лежахме така,... матракът вече не скърцаше под нас...

Уморено от любовта,.. от онази чиста любов, очаквана и изживяна...

Сънят надделя,.. гушнати един в друг под топлата завивка сме заспали...

Спокойни и щастливи,.. и сякаш никой не смееше да наруши това ни състояние...

           Звездите трепкаха... задава се нов ден, нови очаквания и копнежи.

           Тя бе извърнала главата си , и в ранината виждах белият кичур в косите й...

/следва продължение /