Не знам колко време съм стоял пред паметника, унесен в спомени, но женски глас ме сепна
- Изглежда или сте имали някакъв близък, участник във впйните, или сте служили тук...
Обърнах се, слаба жена с побелели коси, изпъната по военно стоеше пред мен.
- Да госпожо, тук служех преди, преди години,.. и реших да мина, да поразровя добри и лоши спомени.Някои казват, че казармата била загубено време, може и да е,.. но аз сякаш възмъжах,.. не мога да кажа, че съм намерил приятели , аскер аркадаши,...защото след двете години заедно всеки започва свой живот, угрижен в работа, семейство...
- Да така е,.. 35 - 40 години и аз минавах покрай паметника сутрин и вечер...Ето, видя ли какво остана от поделението - нищо...Сякаш животът свърши,... ти тук си служил нали, и аз също..
Сестра ми беше омъжена за офицер, аз завърших Строителен техникум, другите се уредиха по канцеларии, а аз в Напоителни системи, да ритам буците пръст... Дойдох на гости тук, търсили жени за топографи, имах геодезия и топография ...