Не знам колко време съм стоял пред паметника, унесен в спомени,  но женски глас ме сепна

- Изглежда или сте имали някакъв близък, участник във впйните, или сте служили тук...

Обърнах се, слаба жена с побелели коси, изпъната по военно стоеше пред мен.

- Да госпожо, тук служех преди, преди  години,.. и реших да мина, да поразровя добри и лоши спомени.Някои казват, че казармата била загубено време, може и да е,.. но аз сякаш възмъжах,.. не мога да кажа, че съм намерил приятели , аскер аркадаши,...защото след двете години заедно  всеки започва свой живот, угрижен в работа, семейство...

- Да така е,.. 35 - 40 години и аз минавах покрай паметника  сутрин и вечер...Ето, видя ли какво остана от поделението - нищо...Сякаш животът свърши,... ти тук си служил нали, и аз също..

Сестра ми беше омъжена за офицер, аз завърших Строителен техникум, другите се уредиха по канцеларии, а аз в Напоителни системи, да ритам буците пръст... Дойдох на гости тук, търсили жени за топографи, имах геодезия и топография,... взеха ме, облякох военния мундир, Аз съм от Северна България, там няма войска, и като си ходехме на гости с батко с военните дрехи  , селото ахкаше..

Омъжих се за учител, от средното училище тук,.. бяхме отлична двойка,... народиха се синовете,...но, ето ти различията,ние не можем да излизаме извън гарнизона без разрешение, а учителите имаха по три месеца ваканция...Дадоха ни ново жилище, ей там на вторият етаж,..аз, не обръщах внимание, че мъжът ми отсъства често,било  екскурзии, излети,... нали и аз имах месечни наряди е казармата...Ако не бързаш да приседнем на пейките, а...

И една вечер мъжът ми  ме изненада, '' Искам да се разведем,.. аз обичам друга жена..'', негова колежка,.. хубаво момиче, младичко,... '' Ами добре,.. да сте щастливи '', какво да му кажа друго,..Останах с двете

деца, наистина тежко ми беше,.. добре, че децата излязоха деца на място, та не искаха много...

Ходих тогава при командира, обясних му всичко и с молба да ги премести някъде другаде, да ги махме от града, .. заради децата, да не го срещат в училище.Знаеш, тогава на Командирите  на поделенията думата се чуваше,.. уволниха ги от училището и те заминаха някъде...

Аз бях тогава старшина, Началник секретна секция,.. взеха да ни вдигат по занятия,... то не бяка полкови учения, армейски, имаше и общи  на  Варшавския догор...

Ех, тогава какви прекрасни войници имаше, няма да те нагрубят с думи , с действия,.. бяха скромни, отзивчиви,.. добри момчета..На едни такива армейски занятия през зимата, с един войник бяхме наряд на Наблюдателен пункт в баирите,.. сами в землянката, наблюдавахме , предавахме данни, сякаш имаше война,..тогава ме спаси от измръзване... - тихичко говореше жената, отнесена в някогашните си спомени...

             Стовариха ни с войника под някакъв баир, докато пренесем нещата си горе, то се заздрачило, кратък зимен ден,...стана студено и вътре, но поне на завет от онзи студен пронизващ  вятър, звездите потреперваха, а лината блещеше с лек ореол...Гледам войникът внесе наръчи суха трева, борови клонки и приготви нещо като дюшек...Стана ми неловко, мъж и жена сами в някаква землянка три  на три метра, на някаква кота да наблюдават за въображаем противник...

- Другарю,старшина, леглото ви е готово,... само разкопчайте колана , а кобура с пистолета сложете някъде до главата,.. а аз ще съм тук до входа, ще пусна и платнището...

Легнах с '' кофража '' както се майтапяхме и с обувките,.. след няколко минути не чувствах краката си, бяха като премръзнали, къде ли бях цопнала в някоя локва още долу...изохках тихичко.

- Другарю старшина, какво има,.. не е удобно, нали...

- Не, не е до удобство, не си чувствам краката,.. дали не са измръзнали...

- Сваляйте обувките,.. не е шега работа.. охо, ами то партенките ви са мокри...

Повдигна ми крака, размота едната партенка, после другата...

- Ами то, краката ви са ледени,... сега ще ги оправим

И взе да разтърква и размачква ходилата и глезените ми,... беше ми и приятно и неудобно...

Бръкна в джоба на шинела си и извади ръкавиците си..

- Сега ще се помъчим да ги надяним като чорапи...

Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго, усещахме дъхът си ... разказваше всичко това  тя спокойно и сякаш с носталгия.....

         Върнах се години назад...

Там на  оня баир, в онзи НП...това не беше ли старшина Кашева,  когато войнският дълг ни захвърли там заедно...Така и не разбрах , ние ли нападахме или се отбранявахме от '' неприятелски войски '', в тила на врага ли бяхме или първи го посрещахме,... военна работа.

Обух едната ръкавица,... после другата,.. разтърках отново с длан измръзналите й ходила , пръстите и глезените,... Как да й кажа, че трябва да си сложи ходилата на топло между моите крака

- Другарю старшина, сега идва най-важното,... или си слагате ходилата между моите крака на топло, или рискувате да измръзнат отново...- казах тогава шепнешком

- Имам ли друг избор....- попита тя плахо

- Не се притеснявайте, все едно сме на война,..

Взех партенките , сгънах ги и сложих ги под шинела, закопчах кожения колан

- До сутринта ще са сухи...

Легнахме един до друг,... как да хвана краката й и да ги сложа между моите,.. все пак е старшина

- Другарюстаршина,.. краката,... ей тук, между моите..

Настанихме се, покрих краката й с пешовете на шинела...Почувствах нежна топлина...

Не смеех да мръдна...

Може би от умората, и от това че се постопли усетих равномерното й дишане,... беше задрямала.

Дали съм спал или не, и до сега не мога да си обясня, на развиделяване тя се разшава, дръпна краката си като опарена...

- Другарю старшина, .. добре ли сте...

- Ама така ли съм била цяла нощ,.. краката ми между твоите крака,... ходилата ми..- запелтечи тя

- А, иначе бяха готови измръзнали,... чакайте, и  партенките са вече сухи...извадих ги от пазвата си и ги подадох. -  Дано днес денят да е слънчев и добър...

        След първият сутрешен радиосеанс лицето й сякаш помръкна...

- Какво става, нещо неприятно ли  съобщиха от командването  - попитах неуверено

- Предупредиха, очаква се въздушно нападение от '' противника ''.. ще ни открият...

Самолети ще летят ниско  за да заснемат, все едно ни обстрелват ... ще ни открият, загубени сме...

          Излезнах навън, огледах се,. навсякъде треволаци, самотни дървета,.. нищо забележително,... само триангулачната точка  може да им е ориентир, нали има координати...

- Колко време имаме на разполужение...

- Около три часа,... ще ни открият - паникьоса се тя, сякаш ''изхода на войната'' зависеше от нас

- Не се тревожете, ще маскиран триангулачната точка  с клони все едно е дърво,... Дайте ми огледалцето си от бойната готовност,... тя ме изгледа нерешително ,..

- Само огледалцето ли...

- Да, само него,.. не ми трябва червилото - засмях се дружелюбно

Взех и моето огледалце, затичах се към другия баир,, погледнах към зимното слънце, подпрях едното огледалце така, че да блести на слънчевите лъчи,.. малко по встрани подпрях и другото...

Навръщане начупих клони, борови , мешови, и ги закачих по триангулачната точка,.. заприлича на новогодишна елха без светлинки...

Дали ще ги заблудя....

/ следва продължение /