15 mar 2018, 11:29

Пратеник 

  Prosa » Relatos
1832 12 20
2 мин за четене

Казват, че ангелите живеят на небето, а грешните хора на земята.

Познавах едно момче, казваше се Любо, най-добрия приятел на сина ми, който с последния си стих ни завеща посланието да обичаме живота с цялото си сърце и хората такива, каквито са. Когато го прочетох си признах, че никога не бях обичала живота и хората така. Спомних си и един въпрос ”Дар ли е живота, или наказание?”, чийто отговор бях търсила в продължение на години. Вече имах отговора, че въпросът е бил грешно зададен. Не ни е дадено да определяме живота нито като дар, нито като наказание. Защото животът е неопределим и просто трябва да се обича. Такъв, какъвто е! И дотогава, докато го има!

Да обичаме живота с цялото си сърце, означава да обичаме без ограничения!

Да обичаме хората такива, каквито са, означава да прощаваме! Любо пишеше страхотни стихове и разкази. Композираше вдъхновяващи пиеси за пиано. И не търсеше слава. Мисля, че и славата не го търсеше. Нямаше как да си допаднат. Малко преди да си тръгне беше споделил: „Постигнах всичко за този живот. Постигнах щастие! Толкова е просто! Не разбирам защо хората не искат да са щастливи.“ На седемнадесет... само на седемнадесет бе постигнал осъзнато щастие! Когато си отиде си казах: “Може би е приключил мисията си тук и е необходим някъде другаде... Всъщност, календарните години са мерни единици за време, които не дават представа за времето на човешкия живот. Защото той – животът има духовно измерение. Толкова е просто! Не дават представа и за Безкрая, от който идват пратениците на духовния свят.“

И така. Не питайте какъв е смисъла на живота, когато светла личност като Любо приключва земния си път. Отговаряйте. С неговото завещание:

“Обичайте живота с цялото сърце!

Обичайте и хората такива, каквито са!”

Има пратеници на Безкрая. Огледайте се. Може би ще разпознаете някой. Те идват на Земята, за да ни оставят духовните си завети. И когато я напуснат трябва да благодарим за щастието, че сме ги познавали.

Казват, че ангелите живеят на небето...

 

 

 

 

 

 

 

© Галя Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Руми! Благодаря, Иван! Зарадвахте ме, наистина!
  • Страхотен разказ Галя! Живота ни се дава дар да се учим, да израстваме, да даваме. И нищо случайно няма, а календарните години, какво са в сравнение с вечността. Едно момче прозряло същината на живота: " Обичайте живота с цяло сърце! Обичайте и хората такива каквито са! Не е живяло напразно. Не вярвам! Поздравления
  • Докосващ разказ! Браво, Галя! С тая дума изразявам всичко, което бих искал да кажа! Поздравления!
  • Благодаря,Хари за хубавия коментар и за "любими"! И ти имаш докосващи и трогателни истории. Имам още един разказ, може би е приказка, която е посветена на същото невероятно момче. Ето линк, ако ти се чете https://otkrovenia.com/bg/proza/uchilishte-za-svetlina
  • Кратко и докосващо!
    Сжалявам за момчето!
    Така се пише!
  • Много ти благодаря, Николай! Мисля, че текстът е от онези, които се пишат сами или поне не е ясно кой точно ги пише, а моята работа беше само и единствено да го споделя като откровение.
  • Хората всъщност са били ангели.
  • Благодаря ти, Александра! Радвам се, че ти е харесал разказа.
  • "Защото животът е неопределим и просто трябва да се обича." -много ми хареса това.
    "Нямаше как да си допаднат." (относно за Любо и славата) -страхотно изречение!

    "Някои неща не могат да се коментират, просто трябва да се почувстват. Много силен текст." -коментара на Мариана е е чудесен за това произведение !
  • Благодаря ти,Galina! Светли празнични дни!
  • Много ме развълнува!Страхотна творба!!!БРАВО!!!
  • Благодаря, Гюлсер!
  • Да, някои за малко или за по-продължително време ни навестяват! Затрогващо!
  • Мария, Роси, искрено ви благодаря! Радвам се, че Пратеникът ви е докоснал!
  • Развълнува ме...
  • Радвам се, че прочетох! Посланието ти е красиво и освобождава от оковите на снобизма, дано повече хора го приемат като житейска посока! Браво!
  • Благодаря, Антоан, затова, че избра да се срещнеш с Пратеника от разказа и за интересните мисли, които сподели за ангелите, човеците и Бог! И все пак макар и единици има такива човеци,които въпреки всичко, избират напълно осъзнато да се променят, за да бъдат по-добри, по-толерантни, по-състрадателни и по-съзидателни. Никой не може да промени другиго, нито да промени света, но може да промени себе си. И променяйки себе си да повлияе и на света около себе си.
  • Благодаря, Мариана! Много силен коментар!
  • Много благодаря, Лиа!
  • Извисено чисто духовно звучат редовете Ви, особено, ако се прочетат на глас.Кратко написано, но толкова живо, носещо дълбочината на едно,може би ангелско съзнание, посяло семето на осъзнатият път в живота.Хареса ми, макар и тъжно да звучи тази история, и кратко да е докосването, то може да остави хиляди неосъзнати следи,които ни променят.
Propuestas
: ??:??