15.03.2018 г., 11:29

Пратеник

2.4K 12 20
2 мин за четене

Казват, че ангелите живеят на небето, а грешните хора на земята.

Познавах едно момче, казваше се Любо, най-добрия приятел на сина ми, който с последния си стих ни завеща посланието да обичаме живота с цялото си сърце и хората такива, каквито са. Когато го прочетох си признах, че никога не бях обичала живота и хората така. Спомних си и един въпрос ”Дар ли е живота, или наказание?”, чийто отговор бях търсила в продължение на години. Вече имах отговора, че въпросът е бил грешно зададен. Не ни е дадено да определяме живота нито като дар, нито като наказание. Защото животът е неопределим и просто трябва да се обича. Такъв, какъвто е! И дотогава, докато го има!

Да обичаме живота с цялото си сърце, означава да обичаме без ограничения!

Да обичаме хората такива, каквито са, означава да прощаваме! Любо пишеше страхотни стихове и разкази. Композираше вдъхновяващи пиеси за пиано. И не търсеше слава. Мисля, че и славата не го търсеше. Нямаше как да си допаднат. Малко преди да си тръгне беше споделил: „Постигнах всичко за този живот. Постигнах щастие! Толкова е просто! Не разбирам защо хората не искат да са щастливи.“ На седемнадесет... само на седемнадесет бе постигнал осъзнато щастие! Когато си отиде си казах: “Може би е приключил мисията си тук и е необходим някъде другаде... Всъщност, календарните години са мерни единици за време, които не дават представа за времето на човешкия живот. Защото той – животът има духовно измерение. Толкова е просто! Не дават представа и за Безкрая, от който идват пратениците на духовния свят.“

И така. Не питайте какъв е смисъла на живота, когато светла личност като Любо приключва земния си път. Отговаряйте. С неговото завещание:

“Обичайте живота с цялото сърце!

Обичайте и хората такива, каквито са!”

Има пратеници на Безкрая. Огледайте се. Може би ще разпознаете някой. Те идват на Земята, за да ни оставят духовните си завети. И когато я напуснат трябва да благодарим за щастието, че сме ги познавали.

Казват, че ангелите живеят на небето...

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Руми! Благодаря, Иван! Зарадвахте ме, наистина!
  • Страхотен разказ Галя! Живота ни се дава дар да се учим, да израстваме, да даваме. И нищо случайно няма, а календарните години, какво са в сравнение с вечността. Едно момче прозряло същината на живота: " Обичайте живота с цяло сърце! Обичайте и хората такива каквито са! Не е живяло напразно. Не вярвам! Поздравления
  • Докосващ разказ! Браво, Галя! С тая дума изразявам всичко, което бих искал да кажа! Поздравления!
  • Благодаря,Хари за хубавия коментар и за "любими"! И ти имаш докосващи и трогателни истории. Имам още един разказ, може би е приказка, която е посветена на същото невероятно момче. Ето линк, ако ти се чете https://otkrovenia.com/bg/proza/uchilishte-za-svetlina
  • Кратко и докосващо!
    Сжалявам за момчето!
    Така се пише!

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...