Пратеник
Казват, че ангелите живеят на небето, а грешните хора на земята.
Познавах едно момче, казваше се Любо, най-добрия приятел на сина ми, който с последния си стих ни завеща посланието да обичаме живота с цялото си сърце и хората такива, каквито са. Когато го прочетох си признах, че никога не бях обичала живота и хората така. Спомних си и един въпрос ”Дар ли е живота, или наказание?”, чийто отговор бях търсила в продължение на години. Вече имах отговора, че въпросът е бил грешно зададен. Не ни е дадено да определяме живота нито като дар, нито като наказание. Защото животът е неопределим и просто трябва да се обича. Такъв, какъвто е! И дотогава, докато го има!
Да обичаме живота с цялото си сърце, означава да обичаме без ограничения!
Да обичаме хората такива, каквито са, означава да прощаваме! Любо пишеше страхотни стихове и разкази. Композираше вдъхновяващи пиеси за пиано. И не търсеше слава. Мисля, че и славата не го търсеше. Нямаше как да си допаднат. Малко преди да си тръгне беше споделил: „Постигнах всичко за този живот. Постигнах щастие! Толкова е просто! Не разбирам защо хората не искат да са щастливи.“ На седемнадесет... само на седемнадесет бе постигнал осъзнато щастие! Когато си отиде си казах: “Може би е приключил мисията си тук и е необходим някъде другаде... Всъщност, календарните години са мерни единици за време, които не дават представа за времето на човешкия живот. Защото той – животът има духовно измерение. Толкова е просто! Не дават представа и за Безкрая, от който идват пратениците на духовния свят.“
И така. Не питайте какъв е смисъла на живота, когато светла личност като Любо приключва земния си път. Отговаряйте. С неговото завещание:
“Обичайте живота с цялото сърце!
Обичайте и хората такива, каквито са!”
Има пратеници на Безкрая. Огледайте се. Може би ще разпознаете някой. Те идват на Земята, за да ни оставят духовните си завети. И когато я напуснат трябва да благодарим за щастието, че сме ги познавали.
Казват, че ангелите живеят на небето...
© Галя Борисова All rights reserved.
