Mar 15, 2018, 11:29 AM

Пратеник 

  Prose » Narratives
934 11 22
2 мин за четене

© Галя Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Руми! Благодаря, Иван! Зарадвахте ме, наистина!
  • Страхотен разказ Галя! Живота ни се дава дар да се учим, да израстваме, да даваме. И нищо случайно няма, а календарните години, какво са в сравнение с вечността. Едно момче прозряло същината на живота: " Обичайте живота с цяло сърце! Обичайте и хората такива каквито са! Не е живяло напразно. Не вярвам! Поздравления
  • Докосващ разказ! Браво, Галя! С тая дума изразявам всичко, което бих искал да кажа! Поздравления!
  • Благодаря,Хари за хубавия коментар и за "любими"! И ти имаш докосващи и трогателни истории. Имам още един разказ, може би е приказка, която е посветена на същото невероятно момче. Ето линк, ако ти се чете https://otkrovenia.com/bg/proza/uchilishte-za-svetlina
  • Кратко и докосващо!
    Сжалявам за момчето!
    Така се пише!
  • Много ти благодаря, Николай! Мисля, че текстът е от онези, които се пишат сами или поне не е ясно кой точно ги пише, а моята работа беше само и единствено да го споделя като откровение.
  • Хората всъщност са били ангели.
  • Благодаря ти, Александра! Радвам се, че ти е харесал разказа.
  • "Защото животът е неопределим и просто трябва да се обича." -много ми хареса това.
    "Нямаше как да си допаднат." (относно за Любо и славата) -страхотно изречение!

    "Някои неща не могат да се коментират, просто трябва да се почувстват. Много силен текст." -коментара на Мариана е е чудесен за това произведение !
  • Благодаря ти,Galina! Светли празнични дни!
  • Много ме развълнува!Страхотна творба!!!БРАВО!!!
  • Благодаря, Гюлсер!
  • Да, някои за малко или за по-продължително време ни навестяват! Затрогващо!
  • Мария, Роси, искрено ви благодаря! Радвам се, че Пратеникът ви е докоснал!
  • Развълнува ме...
  • Радвам се, че прочетох! Посланието ти е красиво и освобождава от оковите на снобизма, дано повече хора го приемат като житейска посока! Браво!
  • Благодаря, Антоан, затова, че избра да се срещнеш с Пратеника от разказа и за интересните мисли, които сподели за ангелите, човеците и Бог! И все пак макар и единици има такива човеци,които въпреки всичко, избират напълно осъзнато да се променят, за да бъдат по-добри, по-толерантни, по-състрадателни и по-съзидателни. Никой не може да промени другиго, нито да промени света, но може да промени себе си. И променяйки себе си да повлияе и на света около себе си.
  • P.S.
    Самият Бог е раздвоен - относно творението си...
    (В стария завет) казва нещо такова:
    - Разочарован съм, че създадох човека - и ще се наложи да го унищожа...
    В резултат - ядрен взрив в Содом и Гомора!
    А после - в момент на умиление:
    Нека дъгата след дъжд е символ на думата ми - че няма повече да унищожавам човечеството...
    Хммм - ние /човеците/ какво да кажем? Явно нещата не са съвсем наред - ама като сме *пуснати* в живота - трябва да преминем през него (по реда си)
  • Ангелите се изпращат на Земята, за да служат на хората. Но... нямат право на силови средства. Трябва да решават казуса добро-зло - само чрез мирни средства и словестни убеждения. Всъщност - Ангелите са доста нещастни понякога. Тези, които са съгрешили пред Бога - само те се изпращат на Земята - като някакъв вид наказание. Не е лесно да променяш хората. Ако ме питат мен - мисля, че хората не се променят. Така си и умират - едни и същи. Тези, които се променят дори мъничко - са един на 1 милион. Човешката психика е по-бетонирана и от компютърните програми. По-скоро един компютър ще получи Дух - отколкото един човек да се промени (издълбоко) Така... Ангелите си изтърпяват наказанието на Земята - плачат - и нямат търпение да се върнат на *небето* Тази история не съм я измислил аз - така е писано в свещенните книги. С хората никой не можа да се оправи - нито Христос, нито Хитлер Те са бетонни глави - с някои мааааааалки изключения.
    *И все-пак - тя се върти - беше казал някой(за нещо) !*
  • Благодаря, Мариана! Много силен коментар!
  • Много благодаря, Лиа!
  • Извисено чисто духовно звучат редовете Ви, особено, ако се прочетат на глас.Кратко написано, но толкова живо, носещо дълбочината на едно,може би ангелско съзнание, посяло семето на осъзнатият път в живота.Хареса ми, макар и тъжно да звучи тази история, и кратко да е докосването, то може да остави хиляди неосъзнати следи,които ни променят.
Random works
: ??:??