27 oct 2007, 14:52

Пред избoрите

  Prosa » De humor
1.7K 0 0
1 мин за четене

Ючер идо на събрание. Узел та дошъл у наше село едън, где се кандидатирал за кмет на Общину. Не че сакам да гласуем за ньега, ама идо да погледам цирк и да послушам щуротие.

Та, отидо я, а народ тека се посъбрал. Седли човеците и чеку, ама к'во чеку и они незну. Завану една музика, едни хора, едно чудо. Я пак да кажем, народа отишъл да се  повесели, не че че гласуе баш за тоя! Па кат' ни нараздадоше кебапчета и вино, на кой бело, на кой цръвено. И кандидатът рече, че той не било, че где иду избори, а се раздава, що нали смо и ми ора у селото и ми требе да апнемо, да пинемо и да ни се поразвесели душицата.

Апнумо, пинумо, поиграмо и он заорати. Ми се умировамо, та да га чуемо. Мале, он ти наорати камара глупости. Пенсиете че дига, заплатите че дига, през границути свободно че си минаваме, безплатно че се возиме у рейсовете, лекарства нема да купуеме, при доктора нема да плащаме и к'во ли още не, сал не рече, че у дом токът, водата и телефона че  ни плача.

Па кат' улови да орати глупости за предишния кмет, че он ни съсипал, он ни разболел, он ни убръкал живота... Не е ли га срамота. Наш Стефан када беше кмет, он и път ни направи и канализациюту оправи и ни думаше сваки пут "Добър ден, бабо, дедо!"  А овия - пустиняк!!! Нечемо да га видимо цело село! Я че си гласуем за Стефан. И мой Гьоргя и он! И комшиете. Стефан си ни е добър! Е, верно, ни паре ни даде, ни боб и ориз ни донесе, ни рече, че ако не гласуем, че патим, ама ми си га обичамо. Он си е наш човек, човек на народа!

Та тия орати, орати, ама ми га не слушамо. Тананикамо си песнете, где слушамо оточка, па нали са си ни вече стомасите от кебапчетата пълни, лъко си позадремамо.

 Я теквой нечу да слушам. Сал щуротие. Я сам на 68 године - на теквой цел живот съм се наслушала...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...