Ючер идо на събрание. Узел та дошъл у наше село едън, где се кандидатирал за кмет на Общину. Не че сакам да гласуем за ньега, ама идо да погледам цирк и да послушам щуротие.
Та, отидо я, а народ тека се посъбрал. Седли човеците и чеку, ама к'во чеку и они незну. Завану една музика, едни хора, едно чудо. Я пак да кажем, народа отишъл да се повесели, не че че гласуе баш за тоя! Па кат' ни нараздадоше кебапчета и вино, на кой бело, на кой цръвено. И кандидатът рече, че той не било, че где иду избори, а се раздава, що нали смо и ми ора у селото и ми требе да апнемо, да пинемо и да ни се поразвесели душицата.
Апнумо, пинумо, поиграмо и он заорати. Ми се умировамо, та да га чуемо. Мале, он ти наорати камара глупости. Пенсиете че дига, заплатите че дига, през границути свободно че си минаваме, безплатно че се возиме у рейсовете, лекарства нема да купуеме, при доктора нема да плащаме и к'во ли още не, сал не рече, че у дом токът, водата и телефона че ни плача.
Па кат' улови да орати глупости з ...