27 окт. 2007 г., 14:52

Пред избoрите

1.7K 0 0
1 мин за четене

Ючер идо на събрание. Узел та дошъл у наше село едън, где се кандидатирал за кмет на Общину. Не че сакам да гласуем за ньега, ама идо да погледам цирк и да послушам щуротие.

Та, отидо я, а народ тека се посъбрал. Седли човеците и чеку, ама к'во чеку и они незну. Завану една музика, едни хора, едно чудо. Я пак да кажем, народа отишъл да се  повесели, не че че гласуе баш за тоя! Па кат' ни нараздадоше кебапчета и вино, на кой бело, на кой цръвено. И кандидатът рече, че той не било, че где иду избори, а се раздава, що нали смо и ми ора у селото и ми требе да апнемо, да пинемо и да ни се поразвесели душицата.

Апнумо, пинумо, поиграмо и он заорати. Ми се умировамо, та да га чуемо. Мале, он ти наорати камара глупости. Пенсиете че дига, заплатите че дига, през границути свободно че си минаваме, безплатно че се возиме у рейсовете, лекарства нема да купуеме, при доктора нема да плащаме и к'во ли още не, сал не рече, че у дом токът, водата и телефона че  ни плача.

Па кат' улови да орати глупости за предишния кмет, че он ни съсипал, он ни разболел, он ни убръкал живота... Не е ли га срамота. Наш Стефан када беше кмет, он и път ни направи и канализациюту оправи и ни думаше сваки пут "Добър ден, бабо, дедо!"  А овия - пустиняк!!! Нечемо да га видимо цело село! Я че си гласуем за Стефан. И мой Гьоргя и он! И комшиете. Стефан си ни е добър! Е, верно, ни паре ни даде, ни боб и ориз ни донесе, ни рече, че ако не гласуем, че патим, ама ми си га обичамо. Он си е наш човек, човек на народа!

Та тия орати, орати, ама ми га не слушамо. Тананикамо си песнете, где слушамо оточка, па нали са си ни вече стомасите от кебапчетата пълни, лъко си позадремамо.

 Я теквой нечу да слушам. Сал щуротие. Я сам на 68 године - на теквой цел живот съм се наслушала...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...