Пред риск - V

  Призори сънят на Ани Вътева стана неспокоен. Тя започна да се мята в спалнята и да бълнува. Събуди се от собствения си плач. Съпругът й не беше в стаята. Жената се подпря на възглавницата и с мъка седна. Усети, че плодът в утробата й я ритна няколко пъти. Това малко я поуспокои и тя с усилие успя да се изправи и да се запъти към банята. Леко й се зави свят. Помисли си, че кръвното й налягане е паднало и не е зле да изпие един айрян и да закуси. Отвори вратата и направо се спъна в тялото на съпруга си. Извика, падайки върху него.

***

  -Ойл, бързо! Имам сигнал, че нашата надежда на Земята е в опасност – професор Вътев, чиито опити наблюдаваме от известно време, преди малко е припаднал! – притеснено Ейл посочи на съпланетника си неспокойно мигащите светлинки на сто и първата си антенка.

  -Веднага пренасочвам енергията. Приготви се, Ейл!

***

  -Спокойно, госпожо! Съпругът ви ме извика преди петнадесетина минути, сигурно му е било лошо – един млад и твърде едър човек, който едва се побираше в бялата си престилка, подхвана Ани Вътева и я положи на дивана, а след това, заедно с друг мъж, също облечен като лекар, започна да масажира гърдите на съпруга й.

  -Но как влязохте? Нали беше заключено? – учуди се жената.

  -Намерихме външната врата отворена – сигурно професорът, след като ни се е обадил, я е оставил открехната – убедително отговори единият лекар.

  Вътев задиша тежко и започна да се съвзема.

  -Ето, госпожо - няма нищо страшно, съпругът ви вече е добре и ние ще го закараме до болницата, а след това и в неговата лаборатория - в Академията. Престанете да се тревожите! Стажанти сме на лекуващия ви лекар – не ни гледайте толкова учудено! От няколко дни помагаме на доктор  Белев и затова досега не сте ни виждала – обясни по-едрият човек.

  -Но какво е заболяването на мъжа ми? Защо бе припаднал?

  -Лек инфаркт, но вече лошото отмина. Той е добре – бъдете спокойна – опита се да вдъхне кураж на жената единият от стажантите.

  -По-скоро да го закараме в болницата! – разбърза се госпожа Вътева, защото „инфаркт”, макар и „лек”, на нея й прозвуча много страшно. Все пак се сети да попита:

  -Колко ви дължа за грижите?

  -Всичко ще уредим, не се безпокойте – нали мъжът ви има здравна осигуровка! – усмихна се здравенякът  и побърза да преведе Вътев в приличен вид. Веднага, за учудване на съпругата, се ориентира къде се намират дрехите му и умело облече професора  с официалния му костюм, но не му сложи вратовръзката, а остави ризата и сакото разкопчани.

  -Ще се обадите ли на майка си, госпожо? Нека да ви погостува, защото не е добре да оставате сама в това особено положение – предложи по-дребничкият медик.

  -Да, разбира се – спокойно каза Ани Вътева.

  Всичко започна да й изглежда съвсем естествено. Но се сети, че покрай инфаркта на баща си и последвалото  лечение даде като дарение на един от кардиолозите няколко хиляди лева, защото в болницата така й представиха нещата, че нямаше как да постъпи по друг начин, ако желаеше близкият й да се оправи. Сега защо ли не й искаха пари? Скоро забрави и затова. Вече нищо не я притесняваше.

 ***

  -Студентът, който снощи си приказваше в градината със своята съученичка, е най-подходящ за сътрудник на професор Вътев. Ойл, ти разбра, че всички специалисти по осъзнаване и бърз напредък от нашата планета Пейл, след направените проучвания сред милиони души на Земята, достигнаха до този извод. Сега трябва да измислим как да запознаем младежа с професора по най-естествения начин.

  -Да измислим! Ха, ха, ха! Защо употребяваш множествено число, Ейл? С тебе отдавна се знаем  – единият от нас си пада по командите, а другият – по мисленето и действието. Шегаджия си, Ейли – Пейли!

Следва продължение