Рече Админът – да има сайт. Ще бъде сайт за творчество. Тъй си мислеше Админът, докато пишеше системния код на новия сайт. Ах, какъв сайт щеше да е това! За чудо и приказ, другите Админи щяха да му завиждат! Мечтаеше си как там ще се вихрят литературни дискусии, юзърите ще чакат на опашка да се регистрират и ще пускат за оценка портфолио от десет произведения преди да имат право да публикуват, каквото и да е. Тъй рече Админът и натисна Enter-a вдъхновено. И имаше сайт, обаче вместо да чакат на опашка, се навъдиха всякакви юзъри в него. Админът си рече, че те по естествения отбор сами ще се сортират и ги остави да правят, каквото решат, стига да не нарушават Десетте Сайтови Заповеди, а именно:

-    Аз съм Админ твой, да имаш всякакви други банове без мене!

-    Недей пуска чужди неща като свои!

-    Не спами напразно сайта с оферти и линкове!

-    Не банвай напразно наляво и надясно, че ограничен е броят баннати юзъри в профила ти!

-    Не пожелавай произведенията на ближния, ни поезията, ни фотографиите, ни прозата му!

-    Помни понеделника и го почитай, че само за четене е даден той (ако не си автор +)!

-    Почитай Админа и редакторите и уважавай труда им, че без тях сте пасмина разпасана!

-    Не плагиатствай!

-    Оценявай по съвест!

-    Недей да хейтиш напразно, чадо, че в тая земя ще ти пляснат бан по IP! 

Живели си юзърите в мир и сговор, докато един ден в сайта се регистрирала Нетка. Тя била отракана юзърка, обичала да пуска по 1000 поеми на ден. Като за екстра качество, ги правела от по десет реда. Хем не може да го съчини по-дълго, хем да се чете бързо. Търсела Нетка лайкове и ги намерила – другите юзъри много харесали стиховете й (защото била нова в сайта, пък те новите в сайта трябва да се окуражават). Така Нетка се окуражила и повикала приятелката си Чатка. Чатка не търсела лайкове, обаче много обичала да коментира. Така двете започнали да коментират и лайкват куцо и сакато, така да станат известни в сайта.

Имало ли произведение, пък било то късо като мисълта на дядо Ви Лазо гламавия или пък съперничещо по дължина на „Война и мир“, Чатка и Нетка се впускали в коментарен обстрел.

Скоро обаче двете открили, че няма смисъл да си губят времето с дългите неща, много по-як ти става рейтинга, ако коментираш по двайсет къси, вместо за същото време да четеш едно дълго? Те бяха енергоспестяващи, Чатка и Нетка, ама след известно време им стана скучно, щото под произведенията само техни коментари от-до.

Търсеха си другарчета. Обаче в юзърското стадо нямаше такива. Докато в сайта не се регистрираха Лайкчо и Хейтърчо. Тези двамцата бяха дошли за да натрапват своето мнение на околните. Те самите пишеха с левия си крак, ама не им пукаше, важното беше да са си изразили мнението под всяко едно произведение. Така се срещнаха с Чатка и Нетка и си станаха партия. Под ония произведения, дето им пасваха на посредствените натури, започваха да сипят хвалби и да ги бутат напред. Охкаха и ахкаха, превъзнасяха се и малко по-малко успяваха със своя малък сайтов експеримент. Авторите на тия „творби“, пък започваха да си вярват дотолкова, че и те започнаха да правят същото, за да станат и те такива сайтови авторитети като Чатка и Нетка. Те двете, от друга страна, подобно на едни други двама, решиха да създадат своя си идеология – Чатко-Нетковизма.

Там бяха заложени основните му постулати, които трябва да се спазват от всички юзъри, които искат рейтинг в сайта (съобразени с Десетте Админови Заповеди, разбира се):

-    Коментирай, коментирай, коментирай! Няма значение дали си чел, или не, важното е да си коментирал!

-    Коментирай под произведения, където твоите събратя вече са се изявили! Ти не си по-долу от тях, я!

-    Коментирай кратките неща, чети кратките неща, защото за времето, през което ще изчетеш десет кратки, ще можеш да видиш едно дълго. Ти си над тая загуба на време и това трябва да противоречи на спамърската ти природа!

-    Кооперирай се с други като теб, защото само в собствената си посредственост и със силата на коментарите сте силни!

Времето минаваше, Админът чакаше последователите на Чатко-Нетковизма да се откажат от тая идиотщина, ама нямаше какво да направи, защото нито един от постулатите на новата идеология не противоречеше на правилата на сайта. После Админът реши да чака да им омръзне – те и децата си играят с кукли, ама рано или късно им писва, нали?

Обаче на тях не им омръзна, напротив – ставаха все повече и все по-нагли. Обаче не нарушаваха правилата. Един ден, Админът получи писмо от Стихоплет Одов, стар потребител, известен с дългите си оди в сайта. Стихоплет беше един от първите потребители в сайта и двамата с Админа се познаваха от години. Намръщи се системният демиург и зачете:

„Аве, Админе! Пиша ти това писмо с натежало сърце, но повече не мога да плувам в тая помийна яма на лицемерие и шуробаджанащина. Моля да изтриеш произведенията ми от сайта, защото не мога повече да живея така! Не искам одите ми да са в сайт, където не са оценени.“

Опита се Админът да го разубеди, да му покаже, че има петима юзъри, които са му фенове, но Стихоплет се беше засегнал от липсата на каквото и да е внимание към него, но огромното внимание, което получаваше негова колежка – Поетеса Бездарна. За разлика от неговите оди, нейните бяха кратки и лесни за разбиране – за любов, за това, че мъжете са животни и така нататък. Освен това, Бездарна беше една от основните радетелки на Чатко-Нетковизма и имаше огромно количество поддръжници.

Та, с натежало сърце, изтри Админът произведенията на Стихоплет и се закани да намери цаката на спамърската група. Междувременно, получи още подобни писма – Разказела Увлекателна също се отказа да се занимава, след като съратниците на Чатка и Нетка си позволиха да пренапишат шест нейни разказа в коментарите. Роман Приключенев и той – просто никой не искаше да чете неговата поредица, при положение че Поетеса Бездарна бълва по шест стихчета за един следобед. Опитваше се да ги убеди да останат Админа, бореше се за тях като за свои деца, но уви – тези и много юзъри ги последваха в това ритуално профилно самоубийство. Защото не можеха да понасят повече изцепките на Чатка и Нетка, Лайкчо и Хейтърчо, нито пък онези които им се подмазваха.

Така Чатка и Нетка станаха царици на сайта. Без корони и без админски или редакторски права (че Админът правилно беше преценил, че даде ли им нещо такова, сайтът ще си самоунищожи системния код от срам), но пак царици. По техни прищевки бездарни неща ставаха популярни и иначе талантливи юзъри (които могат да ги засенчат) целенасочено биваха игнорирани. Години след като двете се бяха регистрирали, бяха постигнали мечтата си – да имат рейтинг…

Всякакви прилики с действителни лица, сайтове и събития са напълно целенасочени.