Рече Админът – да има сайт. Ще бъде сайт за творчество. Тъй си мислеше Админът, докато пишеше системния код на новия сайт. Ах, какъв сайт щеше да е това! За чудо и приказ, другите Админи щяха да му завиждат! Мечтаеше си как там ще се вихрят литературни дискусии, юзърите ще чакат на опашка да се регистрират и ще пускат за оценка портфолио от десет произведения преди да имат право да публикуват, каквото и да е. Тъй рече Админът и натисна Enter-a вдъхновено. И имаше сайт, обаче вместо да чакат на опашка, се навъдиха всякакви юзъри в него. Админът си рече, че те по естествения отбор сами ще се сортират и ги остави да правят, каквото решат, стига да не нарушават Десетте Сайтови Заповеди, а именно:
- Аз съм Админ твой, да имаш всякакви други банове без мене!
- Недей пуска чужди неща като свои!
- Не спами напразно сайта с оферти и линкове!
- Не банвай напразно наляво и надясно, че ограничен е броят баннати юзъри в профила ти!
- Не пожелавай произведенията на ближния, ни поезията, ни фотографи ...