18 dic 2016, 9:46

Приказка за правия път

  Prosa » Otros
2K 6 16
2 мин за четене

  

        Имало едно време един Прав път. Той не обичал да се обръща назад и да спира. Познавал себе си добре и знаел накъде отива. Не обичал и не познавал Кривия път, защото не знаел накъде отива и неизвестността го плашела.

     Един ден Правият път много се уморил от вървенето само в една посока и от себе си и седнал да си почине на един Кръстопът. Уж само за малко, но неусетно заспал. Кривият път обичал много Кръстопътищата и често минавал оттам.

    Този кръстопът бил един от любимите на Кривия път, защото това бил Кръстопътят на Мечтите. Всеки път когато минавал там, Кривият път си взимал по една нова мечта за из път. И днес минал и видял за първи път Правия път, който винаги му давали за пример и на който някога се били запознали майка му и баща му. За първи път Кривият път можел да поеме пътя му, защото докато бил буден Правият път не давал на никого да се изпречи на Пътя му, та камо ли да тръгне с него. За да е по-сигурно, че няма да му пречи, Кривият път решил да го приспи още повече... Завил го с няколко шарени и топли илюзии и го обърнал Накриво, за да заспи още по-дълбоко. Обул най-новите си Мечти и тръгнал час по-скоро напред към Истината, преди да се е събудил и да го е догонил Правият път…

   А Правият път продължавал да си спи спокойно и да сънува, че е Крив път. За негово учудване Сънят му бил спокоен и красив, а не кошмарен и не му се искало да се събужда, защото се чувствал много добре като Крив път.

  Най-после Правият път се събудил от крясъка на един Спомен. Скочил бързо и без да се оглежда се затичал пак направо, без да знае, че е сменил посоката си… Една красива Лъжа го целунала и той помислил, че най-после е стигнал до Истината, към която винаги се е стремил. Но не познал, че това е Лъжата, защото не познавал Лъжата…

  Прегърнали се и продължили Накриво, без да знае, че не той, а тя води, докато през това време Кривият път вече бил намерил Истината…

                                      

                                                                     

                       

 

     

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...