Приказка за правия път
Имало едно време един Прав път. Той не обичал да се обръща назад и да спира. Познавал себе си добре и знаел накъде отива. Не обичал и не познавал Кривия път, защото не знаел накъде отива и неизвестността го плашела.
Един ден Правият път много се уморил от вървенето само в една посока и от себе си и седнал да си почине на един Кръстопът. Уж само за малко, но неусетно заспал. Кривият път обичал много Кръстопътищата и често минавал оттам.
Този кръстопът бил един от любимите на Кривия път, защото това бил Кръстопътят на Мечтите. Всеки път когато минавал там, Кривият път си взимал по една нова мечта за из път. И днес минал и видял за първи път Правия път, който винаги му давали за пример и на който някога се били запознали майка му и баща му. За първи път Кривият път можел да поеме пътя му, защото докато бил буден Правият път не давал на никого да се изпречи на Пътя му, та камо ли да тръгне с него. За да е по-сигурно, че няма да му пречи, Кривият път решил да го приспи още повече... Завил го с няколко шарени и топли илюзии и го обърнал Накриво, за да заспи още по-дълбоко. Обул най-новите си Мечти и тръгнал час по-скоро напред към Истината, преди да се е събудил и да го е догонил Правият път…
А Правият път продължавал да си спи спокойно и да сънува, че е Крив път. За негово учудване Сънят му бил спокоен и красив, а не кошмарен и не му се искало да се събужда, защото се чувствал много добре като Крив път.
Най-после Правият път се събудил от крясъка на един Спомен. Скочил бързо и без да се оглежда се затичал пак направо, без да знае, че е сменил посоката си… Една красива Лъжа го целунала и той помислил, че най-после е стигнал до Истината, към която винаги се е стремил. Но не познал, че това е Лъжата, защото не познавал Лъжата…
Прегърнали се и продължили Накриво, без да знае, че не той, а тя води, докато през това време Кривият път вече бил намерил Истината…
© Веселка Стойнева All rights reserved.
