6 abr 2010, 22:34

Приказка за Родопите

  Prosa » Otros
1.8K 0 1
1 мин за четене

Нейде в дни далечни, странни времена живеела девойка за чудо и приказ на света. Нейното име било Родопа. Красива като утринна роса

 Със своето изящество, гордост и величествена красота нежната Родопа била харесвана дори от боговете, а хората, малки и големи, стари и млади, гледали Родопа и онемявали в благоговение.

 Когато девойката пораснала, срещнала момък светъл, обикновен, като речен камък одухотворен, момък с чисто сърце и душа, в когото девойката  се влюбила истински като жена.  Бог Хермес не бил доволен от това, една девойка с божествена красота да избере обикновен момък, син човешки за съпруг. Богът правил всичко да ги раздели, дори хвърлил огромни каменни греди, за да скрие Родопа от младежа, от тези каменни греди по-късно израсли пловдивските висини, наречени тепета днес. Ала като не могъл да пребори любовта, бог Хермес превърнал красивата девойка в планина, а момъка превърнал в бор...

 И сега цялата Родопа е отрупана с техните деца – борове, ели, треви, чудни билки, хвойна, шипка, глог...
Родът човешки още помни таз игра на девойката и момъка, превърнати в Бор и Планина, и като ги види днес, замлъква...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...