Приказка за Родопите
Нейде в дни далечни, странни времена живеела девойка за чудо и приказ на света. Нейното име било Родопа. Красива като утринна роса
Със своето изящество, гордост и величествена красота нежната Родопа била харесвана дори от боговете, а хората, малки и големи, стари и млади, гледали Родопа и онемявали в благоговение.
Когато девойката пораснала, срещнала момък светъл, обикновен, като речен камък одухотворен, момък с чисто сърце и душа, в когото девойката се влюбила истински като жена. Бог Хермес не бил доволен от това, една девойка с божествена красота да избере обикновен момък, син човешки за съпруг. Богът правил всичко да ги раздели, дори хвърлил огромни каменни греди, за да скрие Родопа от младежа, от тези каменни греди по-късно израсли пловдивските висини, наречени тепета днес. Ала като не могъл да пребори любовта, бог Хермес превърнал красивата девойка в планина, а момъка превърнал в бор...
И сега цялата Родопа е отрупана с техните деца – борове, ели, треви, чудни билки, хвойна, шипка, глог...Родът човешки още помни таз игра на девойката и момъка, превърнати в Бор и Планина, и като ги види днес, замлъква...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Антонов Всички права запазени
